Това се чудя вече два дена. По-рано беше лесно: оплачеш се на арменския поп и проблемът ти, поне от психологическа гледна точка, се решаваше. Сега обаче, след като някои най-православни (не обичам новите чуждици и затова не казвам супер-ортодоксални) центрове в столицата и в провинцията ни осветлиха, че арменският поп е монофизит, ерго – еретик, не върви повече да се оплакваме на него. Дори не бива! А причината за оплакването е много сериозна и абсолютно належаща.
Щял да идва папата, това го разбраха вече и в детската градина на внучетата ми. Защото премиерът три пъти и то много, ама много настойчиво го канил (това в детската градина не го били коментирали). Толкова настойчиво, че накрая папата си извадил едно листче, написал нещо на него и го бутнал в джоба си. Е, при такова кандърдисване, дори и президентът да не беше се включил в каненето, нямаше как папата да не дойде у нас на гости, на което сега му казват „посещение“.
Дотук добре, дори много добре. Но видите ли, папата щял да се завърти из центъра на красивата ни столица, която не расте, но видимо старее (ако не вярвате, поглеждайте се като мене от време на време в огледалото!) и затова от МеВеРе-то взели съответните мерки. Една полицейска началничка (там отдавна няма дискриминация на полов принцип) обходила най-централните софийски църкви, както се казва по софиянски – „на пъпа на София“, и се разпоредила:
- В неделя в църквите да не се допускат никакви хора, особено пък съмнителни, за хора с чадъри въобще да не споменавам. Значи, господа свещеници, само вие оставате в църквите – все пак, имаме пълна свобода на съвестта и вероизповеданията, особено на някои.
- Е, как така? – деликатно възразили някои от господата свещеници. – Та това е Господният ден – неделя, как хората няма да могат да дойдат на църква?
Те не продължили с аргумента, че това е Томина неделя, а неверният Тома е нещо като национален герой по цяло Българско. Не продължили, просто защото знаели, че в полицейската академия от религия разбират, колкото отците – от национална сигурност. Но пък полицейското началство явно било опитно, защото веднага поотстъпило:
- Добре де, но само сигурни хора, без съмнителни предмети. И никакви бутилки и прочие течности!
- Ама в този ден имаме записани кръщавки и венчавки, хората ще дойдат с редица култови предмети като погачи, бутилки с олио и вино… – понечил да възрази един от отците без да споменава дори за бабите, които задължително си носят шишенце с вода в чантата, за да не колабират от обезводняване.
- Казах ясно: без бутилки! – отвърнала рязко началничката от МеВеРе-то. Ама и отецът не се предавал:
- Те хората са се записали отпреди месеци, как сега ще ги върнем? Излизаме несериозни пред тях!
Но началникът затова е началник, за да може винаги да излиза от положението. Ето, затова и руският мужик откровено признал навремето: „Всегда начальство лучше знает – оно газету читает и больше деньги получает!“. Ясно, нали? Та и българската МеВеРе-началничка, открито недоверявайки се на отците, веднага се разпоредила:
- Вие записвате ли за обратна връзка телефоните на хората, които поръчват требите при вас? Дайте ми тези телефонни номера и аз ще ги прозвъня да им обясня!
Отците не знаят какво точно им е обяснила началничката, нито си и помислили за опазването на личните данни на миряните. Но хората с требите за неделния ден се отказали въобще да се мяркат около църквите на пъпа на София и явно са отишли да се запишат някъде по ханша, пардон, по периферията на столицата, за да не си провалят кръщението или венчанието.
А като се замисля, драги мои читатели, какво е по-важно: личният ангажимент и интерес на някои отделни граждани или европейският ангажимент на България и интересът на сигурността на цяла Европа, която сега „само нази гледа“?! Естествено, че е последното, това толкова пъти ни го е повтарял лично Човекът с главно Ч и две главни Б-та след него.
А въпросът от заглавието, откровено казано, въобще не стои! Него може да са си го задавали наум някои господа свещеници, но нали знаете, че те дори да са „зде лежащии“, все пак безспорно са „повсюду православнии“! И никога няма да паднат толкова ниско да се жалват на папата. Не на последно място и защото никой няма да ги пусне да припарят до него, дори синодът да не беше им забранявал.
