Малко важни събития са събирали във фокус толкова много коментари, при това с характер на политико-философско-„богословски“ изсилвания (накуп!). Проведе се един максимално „мини-референдум“, в който 0.0001% от народонаселението си каза, каквото обикновено си казва по адрес на Н. В. цар Симеон ІІ. Останалите 99.9999% от същото народонаселение бяха разслоени между плътно стоене на обратните позиции, принципното одобрение за всеки акт на йерархията и неинформираността за случилото се. Нашето лично социологическо чувство не може да разпредели съвсем точно горните деветки на долните три категории поданици на Република България, независимо от коя страна на държавната ни граница се намират. А това умопомрачително множество, както и да го разделиш, все ще е много повече от онова малцинство на policy-image-fog-makers (правачите на политики, имиджи и мъгла). Но медиите се държат от (и в повечето случаи за) тъкмо тези мейкъри, затова и техният глас се чува и техният образ се вижда „през девет планини в десетата“.
Разбира се, като предварително изключим доверяването на всякакви конспиративни теории за уж желанието на определени кръгове (независимо от геометричната им форма) да попречат на Царя да участва в бъдещите президентски избори, трябва да признаем нещо с ръка на сърцето. А то е, че и този път екзалтираното крещене в синодната заседателна зала на известен митрополит вкара самия ни синод, че и цялата БПЦ (заедно с нас и вас, други читатели) в един сценарий, който и най-бездарният сценарист спокойно би озаглавил: „С лицемерие Цар не се почита!“ Като се знае пред- и след-десето-ноемврийското поведение и говорене на (съвсем) определени висши клирици, това изненадващо решение от 29 април беше достойно за изобличенията от Матей 23 глава. Електронната медийна памет съхранява много изказвания и действия…, но разровиш ли ги, ще мирише.
Затова към конкретните висши клирици и към фог-мейкърите имаме едничкия простичък въпрос: „Е, сега, оти ги ручахме жабетата?“
Може и да не ни отговарят.
