Мобилно меню

4.6444444444444 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (45 Votes)

10264138 852185404810878 8502640107181282778 oСимонията е грях, изобличаван и наказван още от самите апостоли. Думата идва от името на магьосника Симон, който поискал с пари да си купи дара на благодатта (Деян. 8 гл.). Нищо незаконно, ще рече човек, напротив, напълно чиста сделка: давам пари и получавам стока. Но въпреки това гневният апостол Петър заклеймява този „пазарен” подход в Църквата: „Среброто (т. е. парите) ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий. Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога” (20-21 ст.).

И все пак подобни случаи се наблюдават в църковната история от древност и до днес. За дяконско и свещеническо ръкоположение едва ли има кой да даде пари, особено в БПЦ. Е, за преместване на енория в централна градска църква някой може и да се изкуши. Но пък за епископски ръкоположения наистина понякога играят роля и такъв вид „аргументи”. Иначе, като гледа човек епископата на БПЦ, не може да не се замисли: как ли е станал еди-кой си епископ? Не става дума за всички, разбира се. Но и последната година ни показа доста примери на хора, дето са станали епископи явно с въпросния вид „аргументи”, т. е. едва ли достойнствата са били решаващи за някои стари и нови ръкоположения на епископи. И едва ли само желанието на някои митрополити да си осигуряват поддръжници в епископата води до подобни ръкополагания, за които рано или късно всички се срамуват, а най-вече Църквата се петни.

Някой може да възрази: „Защо пък за епископите се говори, ами митрополитите?”. Да, прав ще е да възразява. Но трябва да се има предвид, че (поне за пред хората) при митрополитите има избор от клира и народа, а и там нещата не се оправят така лесно само с известна сума пари (дадени и съответно взети). Така че „заварките” стават при епископските ръкополагания, пък ако щете ги наричайте и с гръцката дума хиротонии.

„Ама ти видял ли си да се дават и взимат пари?” – дочувам вече възраженията на възразителите. Не съм, но пък имам доверие на менталните способности на митрополитите, които предлагат и съответно решават за ръкополагането на епископ. И щом като никой митрополит не е толкова гламав да не разбере, че хикс или игрек кандидат въобще не става за епископ, защото не носи образа Христов и затова въобще не става да е на мястото на Христос, тогава как се правят предложенията и взимат решенията?

Просто трябва да се има предвид, че симонията не е семкаджийство – при нея важи бруталният принцип: което не става с пари, става с много пари. Или с прекалено силен натиск. Пък натискът бива най-различен, няма защо да го уточняваме. И жалкото е, че много членове на Св. Синод на БПЦ-БП не умеят да устояват на натиск. Много жалко е!

„Ами ако патриархът предложи някого за епископ, който не става, вие и него ли ще обвините, че е взел пари?!”.

Не, няма да го обвиним, че е взел пари, понеже искаме да му вярваме. Но не можем да не допуснем, че се е поддал на натиск, ако предлага недостоен клирик за ранг или за пост.

„А от кого е натискът и за кой клирик става дума?”. Е, искате много да знаете! Почакайте малко, времето само ще покаже.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9d38q 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.