Редовният читател на официалния сайт на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия наистина отдавна си задава този основателен въпрос. Оставям настрана недопустимото невежество на „г-жа д-р главния редактор” на официалния сайт на Св. Синод на БПЦ-БП, дето не знае, какво е Майкрософт, та го пише „Майкъл Софт” (междувременно вече е станало Майкро Софт, макар че фирмата от създаването си и досега винаги си е била единствено и само Microsoft, т. е. Майкрософт). Но става дума тъкмо за това увлечение да се използва официалният сайт на Св. Синод за изтъкване на собствените личности на работещите за сайта, и на техните семейства. Например в репортажите от въдворяването на архимандрит Симон като редовен игумен на Бачковския манастир освен непростимия гаф с „Майкъл Софт” виждаме доста посредствени снимки, но пък на тях навсякъде се вижда „г-жа д-р главната редакторка”, че дори и членовете на семейството й в най-различни места и пози. С други думи казано, целта на репортерката не е била толкова да се отрази едно църковно събитие, колкото да се попълни с нови снимки семейната фото-галерия в публично-частната фейсбук-страница, представяна като официален сайт на Св. Синод. Това себично отношение се вижда и от рязането от снимките на фоторепортерите на нехаресвани от „г-жа д-р главната редакторка” физиономии или пък пълното изключване на някои автори от правото да публикуват в онзи сайт.
И най-лошото е, че за тези изключително неприятни и недопустими действия на „правещите” официалния сайт на Св. Синод на БПЦ-БП ония „омразни Двери.бг” нямат никаква вина.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9w6aw
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски| Словото стана плът |
|---|













