Мобилно меню

4.6458333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (48 Votes)

mitropolitНе искам, бе, хора, честна дума! Аз не съм по-праведна от тях, но си имам име, което постоянно ми напомня, че трябва да живея и работя за слава Божия, а не за оня интерес, дето клати фес и килимявка. Е, как тогава с такова име да стана член на този синод, дето взима решения като днешното? Как ще гледам аз събратята си митрополити в очите и ще взимам решения срещу съвестта си?! Защото аз може да съм обикновена християнка, но пък си имам още по-обикновена съвест и достойнство!

Като гледам и чета, като чета и размишлявам, като размишлявам и... се отвращавам, и то все повече и повече от тая митрополитска длъжност, да ви кажа! Представяте ли си?

Да, представяте ли си аз да съм председател на Св. Синод, дето цяла глава в устава на Българската православна църква (че отгоре и Българска патриаршия!) ми определя правата и задълженията, и да правя предложения, които добре знам, че няма да се харесат на никого – ами че аз тогава по-добре хич да не съм носила такова име! Особено пък, ако гледам някой от митрополитите, дето е на противно мнение, да излезе някъде по работа и аз тогава да пробутам спорното предложение? Е, извинявайте, ама колкото и да изглеждам обикновена с това семпло име, аз съм жена с достойнство, честна дума!

И въобще не си представяйте, че аз като митрополит ще седна да правя чифт-тек, как да осигурим гласовете на този или онзи от митрополитите, та да пробутаме нашето момче, дето толкова си го харесваме. Ама че не го харесвали някои или че ония от антиправославния сайт Двери се правели пак на интересни – какво от това?! Нали у нас е ножът, а най-вече и хлябът, пък тях ще ги оставим... със супата (спестявам глагола заради уважение към себе си!). 

Откровено казано, аз от малка се изчервявам, нещо като не е наред. И представяте ли си как аз (оставете, че съм жена, сега хипотези само правим!) ще тръгна да казвам на такива митрополити, дето едно говорят, пък друго вършат, заветните думи „Христос посреди нас!” или да отговоря „Ест и будет!”. Ами не мога, бе, хора, не го мога това и толкоз! А пък страхът Божий никога няма да ми позволи да им река „Нест и не будет!”. Защото отде да зная, утре и те могат да се покаят. Но такива, каквито са днес, аз не мога да бъда като тях. Не че съм светица, хич дори! Ама като си знам греховете, дето обхватът им е из мойта къща и разправии с две-три комшийки, защо да си трупам и нов огън на главата?! Затова не искам, хич дори и не помислям да съм митрополит в БПЦ.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9d3y4 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.