Всъщност няма никакви потайности, защото, както е казал Спасителят, „няма нищо тайно, което да не стане явно” (Марк 4:22). Тайна е, ако го знае само един човек. Ако са двама, вече се влиза в схемата: „Ще го знаем само ние двамината и на селото половината”. Така и в синодните кръгове. Ако древните римляни са казвали „amor tussisque non cellatur” („любов и кашлица не се крие”), то някои синодни членове подмениха любовта с омразата и пак става същото – не може да се скрие, нито пък се и опитват.
Днес беше избран новият Неврокопски митрополит. Клирът и народът в оная епархия са наистина „железни” – казаха го и, въпреки козните на управляващия владика и неговия протосингел Антим, пак си избраха двама кандидати, които определено предпочитат. Казваха му при това на владиката Дометиан: „Повече искаме Серафим!”. Той лукаво просълзено се съгласяваше, а после… гласува за другия кандидат. Защо ли? Явно защото така са го „убедили” някои сили извън Неврокопска епархия. А нещата наистина не се редят от 2-3 свещеника-новоразколници в Сандански, а от „другаде”. Дори нецърковни фактори са натискали до снощи митрополити да гласуват по волята на един по-млад и брутално напорист митрополит. Не защото дядо Григорий Браницки щеше да е по-лош митрополит, но важното е да не е по волята на клира и народа в епархията.
И друг път е отбелязван този инат на някои митрополити да решават въпроси „напук” – спомняте си най-малкото за исканията на хората във Варна и Неврокоп да се сложат други, некомпрометирани управляващи, и въпреки това бяха избирани „угодни” хора, които охотно „влизат в схеми”. Сега беше решителната „битка” на тия деспотични владици (извинете за тавтологията!). Първо, те внезапно решиха да приложат разумната иначе мярка, да се гласува само при физическо присъствие на гласуващия митрополит. Макар че за варненския избор двама гласуваха тъкмо противно на този принцип – Пловдивският и Европейският митрополити, които не благоволиха да дойдат на гласуването. Сега обаче се появи друг фактор: от Берлин дошъл имейл с глас за еп. Серафим. И понеже това не е угодно на другия, Пловдивския, веднага се прилага хватката: променяме правилата. Естествено, излишно е да питаме, как така един таен до обявяването му вот става известен на „заинтересованите” синодни партизани. Просто е: в синодната канцелария има достатъчен брой ниско платени и високо амбициозни служители (особено един), които жадно симпатизират на „силните на деня”.
Някои се чудят, как така ония митрополити, които във варненския избор гласуваха против тогавашния еп. Йоан (сега митрополит), но за Мелнишки еп. Серафим, сега вече не харесват д. Серафим и гласуват за еп. Григорий. Има ли обяснение това? Има, ако приемете, че е наистина мъдра народната поговорка: „Всички наопаки, а те на терсене!” (извинете за турцизма!).
И за да развенчаем напълно мита за синодните потайности, ще кажем, че никого не учуди това разделяне на митрополитите „на кантар” – 6 на 6. Не учуди и преминаването на митрополит Амвросий в групата на „противостоящите”. Това се очакваше. Което не става с идеи, става с други средства. А и да не забравяме, че преди двайсет години, когато през пролетта на 1994 г. в Неврокопска епархия тържествено се въдворяваше митрополит Натанаил, в митрополията в гр. Гоце Делчев се беше залостил тъкмо разколническият митрополит Амвросий (същият!), пазен с бойни оръжия от шайка охранители. Явно е запазил някакви сантименти към епархията и той.
Ако пък някои се учудват, че Старозагорският митр. Галактион стана крепител на каноничния порядък в Българската православна църква – Българска патриаршия, значи… им е слаба вярата!
