На практика няма същински църковни медии. Църквата няма и нужда от свои медии, нейното живо слово е медията, която ни опосредства връзката с Бога. В този смисъл и сайтът на Св. Синод на БПЦ-БП е прицърковен, практически ръководен не от синода. А дали е актуален – пита се в задачата.
Обикновено медиите вървят след събитията. Въпросът е с какво закъснение вървят след събитията. Преди 2-3 години синодният сайт помести опровержение на каноническо становище на един митрополит, преди още да са публикували самото становище. Как така ли? Ами, зависи от зависимостта на работещите в този сайт, който се списва в София, а се контролира извън София и се хоства още по-далече от нея в дълбоката провинция. Е, това не е проблем в информационния век, разбира се. Но човек и пеша да тръгне дотам, щеше да стигне досега, за да отрази, например, въдворяването и първите богослужения на Неврокопския митрополит Серафим отпреди четири дена. Засега, според синодния сайт, той още седи и чака... на границата на епархията си. Горкият! Или по-скоро – горките набедени журналистки! Най-вероятно още не могат да преживеят шока от грандиозното посрещане на владиката в епархията, коментират младежи-шегобийци от неврокопския край.
Ще пропусна снизходително липсата на всякаква информация по изключително важни въпроси за читателите (и на синодния сайт!) като този за „дедо Боре” или за един монах, който „не си бил на мястото”.
Иначе вчера в частен сайт се появи едно отворено писмо в защита на един йеромонах извън БПЦ, което беше подписано от името на синодния Отдел „Връзки с обществеността” с един единствен служител в него – Александра Карамихалева. След запитване към нея от страна на редколегията на Двери, на което тя не благоволи да отговори, авторът на отвореното писмо рязко се промени и придоби по-нормален вид. Което може да означава само, че началничката на синодния PR-отдел се е набъркала в някаква каша, вместо да напише от кумова срама 2-3 реда за придружаването си на Неврокопския митрополит за сметка на същата митрополия.
Поне оня сайт с отвореното писмо показа сравнителна експедитивност, като още на втория ден тръгна с подписка в защита на аргосания монах. И е още по-експедитивен в триенето на коментарите към инициираната подписка, колкото и смешно да е това! Вече има написани и съответно изтрити 30-ина коментара. Браво на тия хора, сън ги не лови!
И за да е пълна картината на прицърковната онлайнщина – вече се появи и контра-подписка срещу подписката в защита на въпросния Василий, когото един форумец беше определил като „гуру-вампир” с „особен вид житейско-биологично-метафизичен дефицит, поради което има неистов вътрешен стремеж да се смучат жизнените сили (а често и финансовите им ресурси) на други хора...”.
И от мене едно многоточие...
