Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (48 Votes)

2P20160122-VAR 9255-1200Това е един основен и много важен въпрос. Имаме множество причини да бъдем единни и нито една, ама наистина нямаме нито една основателна причина да бъдем разделени, да се намираме извън нормалния живот на членове на едно и също тяло. Защото това тяло не е просто една организация-шапка на локални организации, а е ни повече, ни по-малко тялото Христово. Това е Православната църква. Това е Църквата Христова. И който не го разбира или не иска да се съобразява с него, съвсем ясно не си е на мястото, не отговаря на предназначението си, не е верен на Главата на Църквата - Господ Иисус Христос.

4.85 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (80 Votes)

3fПрез последните две години синодният сайт на БПЦ, а след него и препечатващият от него Църковен вестник усилено въвеждат нови гърцизми в езика ни, бранен 1150 години от десетки поколения църковници да се запази по възможност чист от чуждици. Сега обаче, дали защото в синодните медии работят хора от гръцки произход или с недостатъчна гръцка образованост, започнаха да пропускат гръцки термини за сметка на българските. Това се забелязва както в преводните материали от гръцки език, които се публикуват в двете медии, така вече и в решенията на Св. Синод, което е недопустимо!

Прави лошо впечатление, че особено сега във връзка с въведените от патриарх Вартоломей срещи на главите на поместните православни църкви (начиная от март 1992 г.), синодните медии използват думата синаксис (от един корен с думата синагога). Думата от памти века си има добър превод на български като събрание, събиране. Във водещата православна медия у нас (която в момента и вие четете) тази дума се превежда като среща, защото от минали не много отдавна времена думата събрание има лоша конотация. Така че вместо да пишем събрание на главите, ние винаги предпочитаме среща на главите. Това е православният summit (папагалски предавано на български като самит или съмит), среща на високо равнище, съответно среща на главите на държави или тук - на поместни църкви. Просто и ясно! Но човек трябва винаги да има отговорност към работата, с която се е захванал, включително и за начина на изразяване. Иначе стават папагалски истории - за да не кажем нещо по-силно.

4.4285714285714 1 1 1 1 1 Rating 4.43 (28 Votes)

barth neofitВ редица медии и на първо място в синодния сайт на БПЦ-БП непрекъснато се говори за предстоящо "мирно посещение" на Негово Светейшество Вартоломей, Архиепископ на Константинопол – Новия Рим и Вселенски патриарх. За сведение на пишещите такова определение за посещението - "мирно" - трябва да кажем, че то е напълно неправилно. Посещението на Константинополския (в славянската традиция Цариградски) патриарх е официално и то става в отговор на "мирното посещение" на Българския патриарх Неофит в Цариград през септември 2013 г. Но не е правилно, нито е в традицията на православния протокол да се нарича "мирно" посещението на патр. Вартоломей в отговор на мирното посещение на нашия патриарх. Защото това определение се дава по (метонимия от) "мирното послание", което всеки новоизбран предстоятел на поместна автокефална църква изпраща на останалите предстоятели на поместните православни църкви, за да ги извести за избора и интронизацията си, за това, че той става един от тях и желае да общува с тях в мира Христов. 

Разбира се, че посещението на патриарх Вартоломей също ще се проведе в духа на Христовия мир - мир между всички вярващи в Него като Спасител и Господ и на първо място мир между духовните ръководители на вярващите от различните поместни църкви. Но определението "мирно посещение" е специфично канонично понятие и то не може да се употребява безразборно. Дори и когато на някои учили-недоучили църковници то им изглежда много "яко", както казват техните връстници.

Снимка: Ромфеа

4.84 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (75 Votes)

thТакава новина засега медиите не тиражират. А тя е жесток факт. Знам, че заглавието звучи доста зловещо. Такова нещо подсъзнателно ни препраща към свирепите времена на комунистическия терор или дори към турското робство. Но бедата е, че става дума за истинска днешна история - от тия дни, включително и от днес. За един свещеник, който е починал преди дни след тежко заболяване, дъщерята му обаче отказала да си вземе тялото на своя роден баща и да го погребе. Дори изтеглила документите за покойния от патоанатомичното отделение на известна болница и "щедро" предоставила "трупа" на баща си за... упражненията на студентите по медицина. Междувременно научили за смъртта на нещастния свещеник негови събратя (по изтъркания служебен език - колеги), а сънародник-емигрант дори оставил и сума пари за достойно погребение. Църковното началство също се задействало, за да бъде изпратен по подобаващ начин този свещеник в последния му път. Но се оказва, че от моргата (няма как да не споменем и тази нелицеприятна дума) вежливо отвърнали, че нямали право да предадат "трупа". Законът си е закон, дори и при труповете... или особено при тях. При нас, живите (?), законите са "според зависи".

Бог да прости починалия свещеник и най-вече нас, живите трупове.

4.7176470588235 1 1 1 1 1 Rating 4.72 (85 Votes)

Какво друго да каже човек за поредната издънка на Видинска митрополия? Митрополията, чийто митрополит от години скандализира клир и миряни с личния си живот (обществено известно!). Чийто викарен епископ излъга Св. Синод на БПЦ-БП за наличието на диплома за висше образование и за отсъствието на дългове (има достатъчно свидетелства, а и всичко е проверимо). Чийто протосингел, отвъд „подвизите“ му в епархията, си позволи да манипулира митрополитски избори в чужда епархия под закрилата на своя митрополит (своевременно засвидетелствано и доказуемо). Чиито монаси общуват по непозволен дори за миряни начин в социалните мрежи (ноторно известно по света и у нас).

Чудно ли е, ако такива хора плюят на „някакво си“ решение на Св. Синод на БПЦ-БП? Чудно ли е, че се опитват да превърнат епархийската си църква във взета на безплатна концесия църковна област?

За мене отдавна вече нищо не е чудно, драги читатели. Хората се отвращават от тази действителност в нашата църква. И за това причината не е нито комунистическото минало, нито Държавната сигурност, нито досието на владиката, а чисто и просто „калпавият мат’риал“. Бях споделял вече в тази рубрика отговора на един стар митрополит в 70-те години на въпроса ми: защо прави калпави хора свещеници? Той тогава рече: „Ами, няма хора, бе, г-н Желев…“. Какво друго мислите, че можех да му отвърна, освен отчаяното: „Че това хора ли са, дядо владика?!“.

 

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски