Италия се оказва магическа страна за наши ерхиереи. Не само поради факта, че доскоро викарният епископ предпочиташе да стои на Апенинския полуостров, вместо в Берлин. Но нали там се правиха и утвърждаваха сума ти „архонти” от български митрополити, които „прескачаха” каноничната ограда на Западно- и Средноевропейската епархия без разрешението на епархийското началство, както и без разрешението на Негово Светейшество.
Сега пък читатели-емигранти в Северна Италия ни известиха, че в тези празнични дни, вместо да служи в епархията си, Видинският митрополит Дометиан, неизменно придружаван от сътрудницата си с чуждо гражданство, заминал на юг от Алпите да извърши някаква треба за сметка на заможен нашенец.Кога, къде и с кого ще ходи един владика, това си е негова работа. Но ако обикновените свещеници ги преследват, щом „прескочат” да извършат треба в чужда енория, то може ли един митрополит да прави такива канонични нарушения? Стотици хиляди православни български емигранти жадуват за духовно обгрижване в страните на Южна Европа (Гърция, Италия, Испания, Португалия, където свещениците са горе-долу по един в страна), но като не могат да си поръчат и платят владика, кому да се оплачат? Е-ех, блажена Италия!
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kr6y
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
