Отпускарски

Август месец – последен връх на отпуските. Така или иначе неактивен месец е. Св. Синод не заседава, свещенството е по морето или планината със семействата в заслужен отдих. Освен богослуженията по недели и празници или стоене на хладно – нищо друго „служебно” не движи архиерейските души. И в тая отпускарска нега на известни дядовци, млади и стари, им идва да стъкмят някоя и друга интрига от типа на:

„Еди-кой си събрат (евфимизъм – б. р.) се срещнал с еди-кого си от новите управляващи и сигурно са обсъдили това или онова около църковните дела!”

„Щели да назначават този или по-сигурно онзи да го върнат на работа!”

И прочие, и прочие делови сплетни. В които замесиха вече не само служебното, но и личното обкръжение на първите държавни мъже.

Ех, де да знаеха техните високи преосвещенства, че леността е лош съветник към низки помисли...