Това „време”, този „кайрос” (καιρός) е постоянно в живота на човека. Като хора със свободна воля ние постоянно, по всяко време имаме да избираме между добро и зло, между красиво и грозно, между скъпо и евтино, между топло и студено, сладко и горчиво и пр., и пр. Някои от тези избори са за мимолетни неща, а други – за изключително важни, които имат отношение към вечността на нашата душа, а не само към временността на тленното ни тяло, дето утре няма да се различава сред черната гробищна пръст. Сега обаче настъпва време за избирателите във Варненска и Великопреславска епархия да направят един важен избор за по-дълго време, за няколко десетилетия – дай, Боже! Вярно е, че само Бог знае, колко ще стои на поста си един епископ, но средно пресметнато наистина става дума за десетилетия. Само през 1978 г. един папа (Йоан-Павел І) управлява едва дни, същото и един митрополит на остров Хиос (Никифор) през 1979 г., но това безспорно са изключения.
Много се изговори и се изписа през последния месец за манипулирания избор, който се проведе на 17 ноември във Варна. Как през лятото миряни и клирици в епархията искаха достоен заместник на митрополит Кирил – Бог да го прости! – и как на тази дата повече от половината епархийски избиратели си плюха на лицето и на съвестта и избраха един кандидат, заради когото (не толкова заради втория) народът се надигна, протестира и Св. Синод отмени резултата от избора, като го насрочи отново на 15 декември. Не е мястото тук да разглеждаме, чия точно е вината за това опорочаване на избора и за тази подигравка с волята на клир и миряни от епархията. Но повече от явно е, че вина има и тя не е малка. Преди всичко някои мераклии епископи (думата не случайно е двузначна в нашия език!) „стимулираха” определени избиратели, после тези избиратели, мислейки повече за собствените си облаги, отколкото за благото (думите са от един корен!) на епархийската църква, която е ТЯЛО ХРИСТОВО, гласуваха не по съвест, а под натиска на „материалните убеждения”. Срамът обаче беше за цялата епархия, за цялата Българска православна църква – Българска патриаршия, за нейния Свети Синод, за целия ни народ, че такива неща стават и в Църквата!
Всичко това остава като един печален урок в новата история на БПЦ. И ще се помни! Един митрополит добре го каза: дава се нов шанс на варненските избиратели. Да, в неделя те ще имат възможността да покажат плод на покаяние за безобразието, което сътвориха. Защото наистина става дума за безобразие, сътворено от иначе достойни хора-избиратели под натиска на безобразни кандидати. Но крайната вина е на избирателите и те добре го разбират. А макар и безименни поради тайния вот, те са ни известни. Добре ги познаваме и те знаят това. Аз се срамувам за тях. Иска ми се да вярвам, че и те се срамуват от стореното. И че ще намерят сили да си върнат доброто име и да излязат утре с чисти лица пред хората, които са ги избрали не за да си правят каквото им е угодно, а да представляват народа и клира на Варненска и Великопреславска епархия.
