Православна солидарност

„Музиката престана. От улицата се зачу крясъкът на едно хлапе: „Но-ви ве-стни-ци. Народно величие-е-е!”. Какво Народно величие? Има си хас!”

(„Бай Ганьо журналист”)

По подобен начин реагирам и като чуя мото на предизборна кампания „Православна солидарност” (вж тук). Не че имам съмнения в „православността” и „солидарността” на носителите му, в крайна сметка може би те просто много добре ги прикриват. Обаче не мога да си разшифровам какво означава това „православно” послание в политически аспект? Православието съдържа в себе си и солидарността, и толерантността. Същевременно в една политическа сила, ако е демократична, би следвало да участват граждани, които споделят нейните цели и ценности - представители не само на различни етнически и социални групи, но и от различни вероизповедания. Иначе се предполага, че наред с „Православна солидарност”, вероятно трябва да има и „Сунитско сътрудничество”, „Сефариди срещу монополите” и пр. Апропо, явно в контекста на инициативата „Православна солидарност” и наближаващия вот, някои от родните архонти издигнаха евангелските истини на едно ново, архонтско ниво – „лявата обувка да не знае какво прави дясната” (виж: Чомбе зарибява с леви маратонки). И понеже изборите минават и отминават, а с тях куриозите и абсурдите на предизборната кампания, не е лошо да се замислим какво посяваме и какво ще пожънем. Да не забравяме, че животът на хората, свикнали да споделят и радостите, и трудностите на съседа си, бил той християнин или не, продължава и след приключването на изборния ден…