Мобилно меню

4.5223880597015 1 1 1 1 1 Rating 4.52 (67 Votes)

confidential-761246В Църквата ние си обичаме тази дума „тайни”. Онова, което на западни езици се казва „сакрамент” (свещено нещо, свещенодействие), у нас се казва „тайнство”. Светите евхаристийни дарове, Тялото и Кръвта Христови, също са „свети тайни”. Дори полугласните молитви, които свещеникът тихо изрича в олтара, докато певците отвън пеят или четат нещо по време на богослужението, ги наричаме „тайни” молитви. В тая обстановка на тайнственост особено смущаващо прозвуча огласяването на служебен документ от Св. Синод – доклада на патриаршеската делегация, посетила Истанбул във втората половина на септември т. г. Първичната реакция дори била, че това е таен документ и не бивало да се разгласява. Но принцип в журналистиката е, че ако нещо такова попадне в ръцете на журналист и той не го огласи, той просто не е журналист! Така че не бива да виним журналиста, който си е свършил работата, огласявайки въпросната синодна тайна. Защото журналистът – дама в случая – едва ли е влязъл с взлом в синодната канцелария и е „отмъкнал” този „таен” доклад. По-скоро някой му/й го е дал.

И стигнахме до основния въпрос: кой е имал достъп до този документ? Кой е знаел подробностите около посещението на Светейшия ни патриарх Неофит и водените разговори във Вселенската патриаршия? Като оставим патриарха настрана, идват двамата митрополити – Американски Йосиф и Доростолски Амвросий. Те двамата обаче са най-отдалечените от синодната палата владици – по отношение както на местоположение на епархиите си, така и на личностни амбиции. Следващите са двамата епископи – Стобийски Наум и Знеполски Йоан. Но и двамата сега са кандидати за митрополити и едва ли биха рискували бъдещето си по този не най-умен начин. Тогава стигаме до реда на „нижныхъ чиновъ”. Ако изключим и преводача, който е служител на гръцкото посолство в София, кръгът на „пазителите на тайните” просветляващо се затваря. Не изключваме възможността и споменатата дама-журналист да е вече в тесния кръг на хората „около патриарха” (каквито случаи има в някои епархии) и да е могла лесно да се добере до прословутия доклад. Но тук класическият принцип „Cherchez la femme” („търси жената”) е направо невероятен при толкова много кариерно ориентирани (все пак не ги наричаме кариеристи!) синодни служители.

А какво се е целяло с това огласяване на „служебната тайна”? Изразяване на възмущение от неподобаващо поведение в Истанбул на патриарха и делегацията му? Стремеж да се дискредитира Българският патриарх и да му се посочи, че не се справя с отговорността си на църковен глава (с подразбиращи се последици)? Или просто неовладяно опиянение на някои от „пазителите на тайните”, че имат достъп до такава тайна информация? Или пък преценката им, че информацията е също стока?

Откровено казано, ако знаех отговора, нямаше да ги задавам тези въпроси. Но е добре да се замислим всички. Защото големите предателства започват от малките. А предателство не се прави от алтруизъм, то винаги е свързано с изгода.

Иначе нашият Господ Иисус Христос си го е казал съвсем ясно: „Няма нищо тайно, което да не стане явно” (Лк 4:22).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xckhh 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата