Има един млад човек, Светлозар Стоянов се казва. Той е завършил семинария и богословски факултет, но преди всичко е известен като любител-фотограф. От годините на своето обучение в СДС и в Богословския факултет обикаля с фотоапарат из страната и заснема църкви и манастири, като предпочитанията му в продължение на няколко години бяха да покаже на българското общество, разрушило старите идеологеми и шаблони, че встрани от така наречения преход продължават да се рушат църкви и манастири, някои от които – истински архитектурни и художествени шедьоври. С идеализма на своята младост той се надяваше да се стреснат църковни и светски власти и да се погрижат за доразрушаващите се в наши дни български православни светини. След поредица от нападки, че злепоставял църковната власт, г-н Стоянов се насочи и към поддържаните и намиращи се в добро състояние храмове. Издаде досега три книги, които общо имат десетина издания. Създаде изложба от свои фотоси, които представя на публични места, често на най-оживени алеи в градските паркове в столицата и цялата страна, за да могат хората дори в забързаното си всекидневие да се „препънат” в тези прекрасни очевидности на нашата православна култура. С характерния си апостолски плам Св. Стоянов заговорва всеки посетител на изложбата му, приканва към съпричастност, убедено застъпва виждането, че църквите и манастирите не трябва да са грижа само на ръководството на Българската православна църква, но на всички нас, които в огромното си мнозинство сме само „коледно-великденски” християни. Успехите му не са големи, погледнати в числа. Но са твърде значими в качествено измерение. За последните години Св. Стоянов си спечели съмишленици във всички среди на българското общество. Много хора и институции дадоха и своята лепта за продължаването на личния и нефинансиран от европейски фондове много скъп проект на цифрово заснемане на българските православни светини. Светлозар Стоянов е кръгъл сирак. Той не работи и няма заплата от никъде. Защото е приел, че неговата работа е това свещено дело. А за такива неща никой не плаща заплата, да не говорим за осигуровки. Но той не се оплаква, няма претенции за себе си. Ако пък постигне нещо за подобряване на състоянието на българските светини, ще е истински щастлив.
„Една лястовица пролет не прави”, с право казва народът. Но все пак и едната лястовица е знак, че пролетта идва. Нека я посрещнем!
