Имах си навремето една мечта. Още като започнаха промените, ми се примечта следното (виж му на човека мечтите, да разбереш що за човек е!): сред политиците да преобладават вярващи хора, та и в храма да влязат вярващи политици; на празниците да присъстват, но да бъдат и през другите дни, храмът да им бъде „скришната стаичка” за размисъл и молитва, за да изпросват доброто за всички ни. Всъщност тук е мястото да кажа, че от малък съм си наивник. Защото нищо такова не се случи. Политическата класа се умножи, но политици не станаха по-вярващи хора. В църква влизат само на най-големите празници, когато и БНТ получава право да предава богослуженията, пъстро окичени с цвета на политическия ни елит. Започнаха вече „демократично” да се месят в религиозния живот, скалъпиха и разколи в по-големите вероизповедания. Повечето стоят хрисимо в храма (да се чудиш, те ли бяха ония, дето…), щото знаят, че ги снимат. Други пък точно там и тогава правят скандалите си, щото знаят, че ги снимат. Но и едните, и другите продължават да дават акъл на религиозните дейци: показват им, които мощи на кого са, дори им намират, ако няма; разпарчосват парченца от Христовия кръст (дето да се чудиш, какво прави в техните ръце!), а парчетата ги раздават не по различните партии, а по разните си избирателни райони и „тем предстоящим священноначальникам”; баш на този Великден пък един напорист софийски политик, но с богословско образование чак от Шуменския вуз взе да учи патриарха (дето е станал владика още в годината, когато тоя политик се е раждал), как се прави великденската служба. Според по-дребни църковници тоя политик се изрепчил на патриарха, понеже той е кротък човек, а и не било някак възможно да се изрепчи на президента, защото бил ограден от едни високи момчета със слухови апарати… Така или иначе това беше тазгодишният Великден на политиците. Пък за догодишния има време. Дано дотогава тоя да стане президент, та да видим, как ще я режисира великденската служба. Ех, ама и аз, нали съм си един такъв мечтател…
