Велика събота е днес. Ден велик, но и особен. Наричам го просто особен ден, за да не го определям по-точно. Нашият Спасител и Господ пострада и във вчерашния ден умря на кръста за греховете ни, следобед беше погребан. Тогава със залеза настъпи и съботният покой; евреите не работят в този ден, не ходят много, освен до синагогата. Затова всичко е замряло. Примрели са сякаш и сърцата на Христовите апостоли, на мъжете и жените, които Го следваха през тези 3-4 години. За всички тях онази събота е била ден на отчаяна безпомощност. Чак до утре вечер някои от тях боязливо и без особена надежда ще споделят: „а ние се надявахме, че Той е Онзи, Който щеше да избави Израил…” (Лк 24, 21).
За нас сега денят е по-лесен – ние знаем, че Той ще възкръсне утре рано сутринта (макар и да го празнуваме в полунощ, всеки в часовия си пояс). Сега наричаме тази събота „преблагословена, в която Христос беше заспал и възкръсна тридневен!” И я тачим с благоговение. И живеем с надеждата за Възкресението, което със сигурност предвкусваме. Не ходим на гости, нито се занимаваме с празни работи. Избягваме и празни приказки. Затова Велика събота е повече ден на мълчанието в очакването на най-голямото чудо. Чудото на Възкресението, когато „възкръсна Христос и за умрелите стана начатък”. Защото Той не беше възкресен като дъщеричката на Иаир или дори като четиридневния Лазар, а възкръсна самовластно с обновено човешко естество – видимо и невидимо, плътено и безплътно.Да помълчим още малко, няколко часа още. За да можем след това с всички сили да извикаме:ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА! НАИСТИНА ВЪЗКРЪСНА ХРИСТОС ГОСПОД!
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3k4rd
И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
