Цената

Винаги цената е от значение. Каквото и да правим, ние се съобразяваме с цената, която трябва да платим – независимо дали е за стока, услуга, наша постъпка и пр. Така е и с греховете ни: често ни е приятно да ги вършим, но после плачем, когато плащаме цената. На такова ми прилича и въпросът с налудничавата идея да се издигнела статуя на бог Аполон в Созопол, на пристанището. Работата е от ясна по-ясна: стоящите далече от православната вяра на народа политици са готови да прегърнат всяка идея, която може да им донесе някаква изгода. Ако ще това да е идеята за възраждането на езичеството у нас – че какво толкова, нали и то било част от културното ни наследство?! Пък от друга страна, нали осигуриха на църковниците свети мощи, сега нека да платят дан и на нехристиянски традиции. А какво толкова, ако „вторият Йерусалим” се сдобие и с една статуя на езическо божество?! Щом като и тази статуя ще привлича туристи и ще помага на общинския бюджет. Както и мощите. Мислите ли, че созополският кмет и созополският бивш министър умираха от желание да направят нещо за православната християнска вяра, когато раздуха въпроса за намерените мощи, които те без каквото и да било проучване обявиха за мощи на св. Йоан Кръстител, за да станел така градът им „втори Йерусалим”? Той нито стана, нито някога ще стане втори Йерусалим, но това си е друг въпрос. Важното е, че политиците си направиха реклама, туризмът също се увеличи, печели нещичко и Църквата. Сега, значи, ще трябва да си мълчи и да плаща цената на съглашателството с хора, които имат други разбирания, цели и задачи. И когато сливенският епархийски съвет основателно се възправя срещу поредната дивотия (помните поне статуята „уж на св. София” до централата на Булбанк в столицата), естествено Църквата ще бъде обвинена в ретроградност. Нищо ново под слънцето. Цената си е цена включително и в идеологиите!