Намекът на виден профсъюзен лидер, че предстои създаването на нов синдикат, където "двете страни ще цитираме Светото Писание, анатеми ще се раздават, циркът ще е як”, трябва да бъде приеман съвсем насериозно. За този лидер и за вечно изненаданите държавни органи циркът може би ще бъде нещо ново, но за хората, които живеем в родната ни църковна действителност, всеки според мярата си, сензация не се очертава. Един свещенически синдикат освен екзотика и храна за забавните рубрики на медиите, може да отвори и много дремещи досега въпроси. Оставяме настрана чисто правните теми за невнасяне на социални и здравни осигуровки, нередовно изплащани на свещенослужителите трудови възнаграждения или други груби нарушения на трудовото право, каквито вероятно ще бъдат констатирани в изобилие. При обективен подход на контролните органи може да се стигне и до затваряне на храмове, поради незавидното им състояние, опасно за живота и здравето на хората. Не е нужно да се развиват кой знае колко хипотези в тази насока. Проблемите са трупани с години. Има отдалечени краища в страната, където и най-богатата фантазия е бедна пред църковната ни действителност. Има и неотдалечени, където нередностите са толкова близо пред очите ни, че явно ни е трудно правилно да ги фокусираме. И затова може би не реагираме. Иначе явно идва моментът, когато проблемите ще лъснат пред цялото общество. Хората ще се запитат, възможно ли е да не се изплащат минимални заплати и осигуровки, обричайки свещеници и техните семейства на мизерия и недостъпна здравна помощ (то и тя е една помощ – да пази Господ, ама това е друга тема), а в същото време например да се карат луксозни джипове и да се носят златни часовници? А когато цялата картинка за незавидното положение на свещенослужителите в БПЦ лъсне, най-малкият проблем пред висшия ни клир ще бъде епичната кауза за задължително вероучение в училищата. Предполагам и че интересът към духовните семинарии в дългосрочен план ще стане такъв, че спешно ще трябва да бъдат издирени деветимата, завършили Софийската духовна семинария през тази година, за да започне процедурата по тяхната канонизация. Не смея и да си представя ситуацията, в която в неделен ден пред храма ще ни посрещне надпис от типа: „Днес литургия няма да има. Свещеническа стачка! До окончателно приемане на исканията ни! (Молим, запознайте се със справедливите ни искания и ако ги подкрепяте, подпишете се в тетрадката при леля Сийче, на свещите)”. Да, предпоставки църковният ни живот да се превърне в „як цирк” не липсват. Със или без синдикална помощ. Обаче, ако с лека ръка допуснем това да се случи, току-виж, докато се забавляваме с шоуто на манежа, неусетно сме влезли в клетката с лъвовете…
