Алъшверишът продължава

Алъшверишът (тур.: вземане-даване - б. р.) с мощите продължава на най-високо равнище. Вече дейно се включи и роден министър с нехристиянско име. И той ще ходи в Рим при папата да иска свети мощи на св. Николай, както съобщи вестник "Дневник". Защото в тая криза вече няма на кого другиго да се осланят управляващите, ще злорадстват от политическата опозиция. А ние пък от православното мнозинство/малцинство (според основата на съответната преценка) ще си се възмущаваме, че архиереите ни, тоест митрополитите, членове на ръководството на Българската православна църква, продължават да дават светините на концесия на политиците. За справка:  концесия е право на експлоатация върху обект от обществен интерес, предоставен от концедент на търговец-концесионер; срещу предоставеното право на експлоатация може да се предвиди задължение на концесионера за извършване на концесионно плащане, но е възможно да се предвиди и заплащането на компенсация от страна на концедента в полза на концесионера в добавка към правото на концесионера да експлоатира обекта на концесията (ха така!).

Всеки се сеща, че в случая концедентът е Св. Синод от името на БПЦ, а концесионерът са предимно управляващите. И както виждахме досега един министър и дори баш-министърът да разнасят по света и у нас частици от мощи и от Христовия кръст дори, така и сега се продължава по същия сценарий. Това, че министърът не е с християнско име или че правителството и да иска, няма какво да даде на Св. Синод като "концесионно плащане", не е никаква беда в цялата беда, която се състои в сбърканите представи на църковни и политически ръководители за това кой пие и кой плаща! И фактът, че Св. Синод е в перманентна финансова криза поради липсващ мениджмънт, не означава, че този синод като "концедент" не извършва плащане за "експлоатацията на обекта на концесията", понеже това плащане е от една страна морално, но от друга - чисто материално с пускането на друг да хазяйничи в църковния двор. Заключението си е твое, любезни ми читателю!