Това от пръв поглед са две съвсем различни неща. И все пак излиза, че не са. От прекаления държавен пи-ар през последно време комай страда цял народ. А от пи-ара на министри като Божидар Димитров страдат наред с другите хора още и семействата на свещениците ни в чужбина. По някаква стара линия на приятелство бившият злополучно управляващ европейската епархия владика и министърът без портфейл решиха и взеха парите за половин година на семействата на свещениците ни в чужбина. Няма да питаме през изминалите шест месеца колко народна пара похарчи въпросният министър. Или колко получава един редови български дипломат в съответните посолства, който едва ли върши и половината от народополезната работа на един редови български свещеник в чужбина. Но кой му даде правото на министъра да отнеме парите на свещеническите семейства?! М-р Димитров според последна публикация в ежедневник „веднага” бил превел парите на свещениците. Само че това „веднага” дойде с шест месеца закъснение, през които децата на свещениците ядяха и се обличаха, и правеха най-обикновени разходи. Дори и с въпросните 500 евро на месец, които за Европа са „нищо пари”, свещениците ни пак продължават да чистят тоалетни, да строят, да слугуват по шест дена в седмицата, за да могат да бъдат свещеници в седмия, Божия ден. Това нещо явно не тревожи Св. Синод, който от двайсетина години „отлюспи” свещениците ни зад граница и нито им плаща заплати, нито ги осигурява. Правителството на Н. В. Симеон Сакскобургготски по доклад на тогавашната дирекция започна да отпуска въпросните 500 евро, които частично стабилизираха семейните бюджети на свещениците ни. Тази година обаче им „скроиха номер”. И кажете, на кого да се оплачат те? Дали пък "бат' Бойко" като същински deus ex machina (в съвременен вариант - като "супермен") няма да се намеси и да си пооправи рейтинга? Аз не знам. А вие?
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krkf
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски
