За петгодишнината на Двери БГ по стар стилКакво е Двери.бг? Нищо повече от това, което пише в началната рубрика на портала - „За нас”. Шепа млади ентусиасти, просветени православни християни, които отделят от времето и средствата си, за да се поддържа най-информираният, най-четеният и с най-стойностни актуални материали православен портал у нас, да се осведомяват и учат хилядите читатели, за да се изгражда духовно силно и вътрешно здраво православно изпълнение в Българската православна църква. Двери.бг е единственият в своя жанр, който се ръководи от сравнително голям екип от единомишленици, които нямат главен редактор, но не защото всеки редактор е главен, а защото главенството е на Истината! Натрупаната в годините осведоменост им позволява да работят много точно и успешно. Добрите примери от нашата и останалите православни църкви им дават смелост да се надяват и да се трудят, нещата и у нас да бъдат, каквито трябва да са. Затова често те се оказват сами срещу застоялостта, бездушието, нечестността, противопринципността (три пъти по-лоша от безпринципността!), с една дума - срещу църковническата нецърковност. Как могат такива хора да приемат невършенето на делото Христово като изпълнение на християнски и клирически дълг?! Как могат да приемат за норма манипулирането на вътрешноцърковния живот, провеждането на гласувания, включително и на избори, когато ръководни са себични и материални интереси, а често и интереси на хора извън Църквата?! И защо, Боже мой, толкова често отрицателните прогнози на дверянския екип се оказват верни!? Нима това може да носи утеха и услада на редакционния отбор? Нима може да се радва някой, че кроежите и фалшификациите се сбъдват? И който пише за тях ли е виновен или който ги върши?! Понеже дверяните нямат свои интереси – техните интереси са интересите на Божия народ, обединяван от БПЦ. Колкото и някои хора да се лютят, че им се объркват сметките. Колкото и да се стряскат, че им се пречи да си работят по старому, да манипулират, каквото си пожелаят: от избори до финанси, от канони до богословски постулати, от думи до дела. Лошото че, че такива хора комай наистина не знаят да работят нормално, честно, „по чину и по ряду”. „Е, техен проблем!” – би казал безразличният наблюдател. Но това не е само техен проблем. Това отдавна е станало проблем на цялата БПЦ, която определено е на опашката сред сестрите си православни църкви: в църковно строителство (в смисъл укрепване на БПЦ като институция, включително и в съотношението клир-миряни), в просвета, в мисия, в благотворителност... Борят се за форми, а нямат съдържание, с което да ги запълнят; лъскат външността, а отвътре – по-добре не поглеждай (Мат. 23:27); борят се с враговете, а те самите отдавна са станали такива, при това вътрешни! На този фон как се вписва Двери.бг? „По-добре да ги няма” или „Не ни стигат другите бели”, или „Тези служат на чужди господари”, или? Отговорът е на всеки един читател според личната му съвест. А работещите в Двери.бг с убеденост ще продължат да следват заръките на апостола на народите св. Павел: „целта на поръчването е - да се породи любов от чисто сърце, от добра и нелицемерна вяра” (1 Тим. 1:6) в служенето „на живия и истински Бог” (1 Сол. 1:10). „Нему слава и сега, и в ден вечний. Амин!” (2 Петр. 3:18).
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krkq
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски