Така заглавието звучи по-добре, отколкото да го напишем "Църквата на безчинията", нали? Понеже толкова безобразничат митрополити и епископи, че свещениците и монасите (дори от типа на Хараламби и Дионисий) изглеждат просто благочестивци в сравнение с тях. Едни женени, други масони, трети - и едното, и другото, четвърти пък - не е за разправяне! Идва митрополитът Хикс и прави сватба в чужда епархия в главната църква - "Св. Александър Невски" без да му мигне окото, все едно му е частен параклис. Митрополитът Игрек си живее на семейни начала, всички го знаят и "благочестиво" си мълчат. Митрополитът Зет "свенливо" отказва да "освети" акция на тамплиерите и пратил свещеници да го сторят. Митрополитът Ер-голям пък не знам какво правел, не зачита ни патриарх, ни синод, но никой не смее "копче да му каже". А като ги слушаш същите тия синодали: ще пазят вярата от католици и протестанти, ще я защищават дори от уж "протестантизиращи" преподаватели по богословските факултети. Абе, като са ти подивели кучетата, дето са в кошарата, защо се боиш от вълците отвън кошарата?! Тогава защо се чудят някои, че държавниците ни си правят с православните светини, каквото им кефне? Или защо питат, как може министърът без портфейл да каже в Елванген, Германия, че "те" щели да направят всичко възможно Тихон да станел митрополит на Западна Европа?! Това не са само политически реминисценции на доскоро червения министър. Това е чувството, че се намира в село без кучета. За да не кажем, че не му пука от владици и патрици, защото им знае на всички "спатиите". Защото безчинията са като бумеранг - те рано или късно се стоварват на главата на изстрелялия ги. И горко им на тези нещастни хора, по ранг "висши духовници". Защото Бог поругаван не бива. Такива като тях две хиляди години работят срещу Църквата отвътре и въпреки това тя устоява. Защото тя не е дело човешко и безчинията не могат да я съборят.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krkr
И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж