Продължават нашите политици да правят помени с чужда пита. Не от религиозни чувства, разбира се, а за да ги помнят хората (поне до следващите избори). Дано! В крайна сметка – лошо няма: частиците от християнски светини си отиват на мястото. Откраднати някога не от хора на Църквата, а кой знае от какви хора и откъде, после попаднали в секретните фондове на комунистическата държава, светините (мощи и частици от Господния кръст) сега се вадят от днешните държавни мъже, разпарчосват се и щедро се „даряват” на храмове и манастири. Кой го контролира това? Каква е гаранцията, че те дават наистина частици от светини? И тяхна работа ли е да се разпореждат с реликвите на вярата на народа? В крайна сметка това не са дарения, а гузно връщане на откраднатото – възмущават се вярващите хора. А Св. Синод? Той излезе с едно решение, на което никой не му обърна внимание, и толкоз. Безпардонността сякаш е станала политическо качество. Не беше само Цариград, не беше само Рим, не бяха един и два храмовете и манастирите (виж и днешното „дарение” в новия софийски храм), на които „благочестивите владетели” дават частици от Кръста Христов или свети мощи. Те си „нямат срама”. Но не трябва ли да им се заяви и да се заявява непрекъснато, докато се опомнят и спрат да се занимават с това взимане-даване (превод на „алъш-вериш”) на светини? Нима те ги почитат? Ако ги почитаха, нямаше да ги използват за своите политически цели. Тогава?!
