През последните седмици дори исландският облак не успя за затъмни една голяма трагедия, получила не по-малко трагично продължение чрез падането на полско-руския самолет с цвета на политическите дейци на Полша. Случи се още в студентските си години (по време на "Чешката пролет" през 1968 г.) да изпитам омразата на поляците срещу руснаците и тогава тя ми изглеждаше не само нехристиянска, но и съвсем необяснима. Естествено, нали тогава живеехме под съветския информационен облак… Чувахме за пострадалите наши висши духовници (описани в поместения в Двери.бг откъс от книга -
тук) , които междувременно бяха станали поне епископи (вероятно с подкрепата на митрополити от старата, довоенна генерация). Дори един от тях – Йосиф Диков, стана митрополит, но не в „социалистическа” България, а в… Америка (в полит-емигрантската Ню-йоркска епархия на БПЦ). Епископ Николай Кожухаров въпреки големите си дарби остана цял живот само ректор на Духовната академия (25 години!) и си отиде почти забравен от ръководството на БПЦ. А епископ Стефан Николов (наричан Скопски, защото е бил по онова време протосингел на Скопската ни епархия) почина скоропостижно от инфаркт. Но най-после нещата си дойдоха на мястото и истината излезе наяве. Вече дори и за потомците на онези наши „народни обвинители” и „съдии” е ясно, че духовниците ни са станали жертва на огромната пропагандна машина на комунизма. За всички в БПЦ пък е още едно доказателство, че кариера в нея правят не най-кадърните, а най-удобните. Да се чудим ли тогава, че няма никакъв документ на ръководството на БПЦ по въпроса с признатото от Русия престъпление и загиналите поляци, сред които и православен архиерей и други духовници? Да недоумяваме ли, че БПЦ още не е изчистила имената на своите трима тогавашни архимандрити? Така е било, така е и сега, сигурно така и ще бъде, докато не дойде Самата Справедливост – Господ Иисус Христос.
