Новата година започна лошо за министър Божидар Димитров Стоянов. Не само че не си намери портфейла, но и има опасност да си загуби цялата титла "м-р б. п.". То наистина, тогава кой ти гледа има ли, няма ли портфейл, щом шефът му го изрита. Неприятно, тягостно, нехуманно дори... Затова ние няма да нападаме м-р б. п. Б. Д. С. Няма да го питаме, защо два дена преди външнополитическия гаф направи и вътрешнорелигиозен такъв, обявявайки, че вероизподведанията у нас щели да получат само 1 (един) милион лева субсидия през 2010 г., което било с 25% по-малко от лани. Да, но лошото предишно правителство беше достигнало едни правителствени рекорди от няколко (няколко!) милиона лева субсидии за вероизповеданията, а през 2008 г. няколкостотин (няколкостотин!) православни храма получиха помощ - "по малко, но от сърце", както се казва. Сега обаче ще пожалим м-р б. п. Б. Д. С. и няма да питаме, защо той ограничава своята "царска милост" само върху 3-4 храма, половината от които в неговия избирателен район. Нито ще отворим дума, дали субсидията е държавно
благоволение или
задължение към вероизповеданията, които са най-масовите обществени, граждански организации в нашата страна, която си гради уж гражданско общество. Не е м-рът човекът, когото да питаме за една простичка сметка: колко държавата дава, да речем, за 240 депутата и колко - за няколко милиона вярващи от най-различни вероизповедания. Затова ще го пожалим. А дали ще го пожалят ръководствата на вероизповеданията, това вече си е тяхна работа, а и на вярващите в тях, ако някой иска да знае мнението им.
