Ето докъде я докарахме с размените на светини от популярен наш министър. Дадохме повод на чуждите архиереи да се съблазняват от тези негови дейности, които по закон и по канон явно не са негова работа, а и да отправят критика към нашите архиереи, които допускат това да става. Същевременно от страна на облагодетелстваните наши архиереи срещаме само благоразумно мълчание или пък огласяване на слухове за кръщелното на министъра, сякаш в кръщелното е проблемът. Нима кръщелното дава право да се борави със светини, а не ръкоположението?! Чудни богословски разбирания! И най-шокиращото в случая е, че едва от цариградския владика се разбра фактът: министър Димитров не само взима мощи за България, но и дава частици от св. Кръст на вселенския патриарх. Кой му е дал право да върши това? Тези светини негова собственост ли са или подаръчен фонд на българските управници? Знаят ли те, колко български храмове и манастири жадуват да имат такива светини? Някой трябва да им го каже това. И се знае кой е той или кои са те.
