“Четете “Отче наш...”, но без да лъжете:
“Прости нашите дългове,
както и ние прощаваме на длъжниците си...”
Св. Амвросий Оптински
Тези дни в медиите беше отразено събитие, което лично за мен е необяснимо, странно и, бих казал, безпрецедентно. Разбра се, че игуменът на Троянския манастир Негово Преосвещенство епископ Теодосий изгонил група поклонници с инвалидни колички с думите – цитирам по памет – “Махайте се, грешници, вие изкупувате чужди грехове”.
Ами сега! Предлагам на Негово преосвещенство да направи така, щото всички храмове и манастири в България да се затворят за грешниците. Предлагам също така в тях да се приемат след съответното изпитване единствено и само праведниците. Така изначално ще се премахнат условията за съблазън, на която могат да бъдат подложени духовните ни лица. Също така изначално ще се премахнат и условията за каквото и да било съществуване на Църквата у нас. Не за друго, а защото всички в нея ще са светци или поне кандидат-светци.
Ще кажете, че иронизирам. Не е вярно. Да размахваш пръст на хора, които по една или друга причина са пострадали и продължават да страдат повече от нас, останалите – впрочем нещо, от което НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН – да ги гониш, при това с думи, които на практика им казват, че са заслужили това свое страдание, означава само едно – че този, който го прави, го прави от позицията на някакво свое пророческо служение. Нека хората в неравностойно положение да го послушат, да се смирят и да го оставят да продължи да служи пророчески в празния храм пред чудотворната икона на Св. Богородица. Да го оставят да отговаря сам пред Нея и пред нейния Син. Съветвам ги да отидат при някой друг свещенослужител, в друг храм или манастир, в които все още не е проникнало такова пророческо служение. Свещениците там, в своето неведение за греховете, които изкупуват гореспоменатите наши християнски братя, ще ги приемат.
Подозирам, че все пак някой от нашите читатели ще поиска и малко по-сериозен коментар. Добре. Ето и малко по-сериозно. Но не забравяйте, моля, че аз нямам пророческо служение! Поради това само ще цитирам. Не по памет.
“Когато идвали при стареца (Макарий Оптински, б.м.) люде с наболели души, потънали в скръб и жадуващи да чуят нещо душеспасително, той с въодушевление, сърдечна топлота и дълбоко съчувствие разговарял с тях, виждайки тяхната искреност. Тогава старецът забравял всичко – и немощта си, и нуждата от отдих, и всичко друго. Нерядко след такава беседа той чувствал крайно изнемогване, тъй че едва дишал. Учениците му, забелязвайки това, му казвали, че той съвсем не се щади. А той добродушно им отговарял:
- Какво да се прави? Жал ми е за бедните люде. Ако бихте знаели колко много са скърбите им! Но душите им са смекчени от страданията и те имат искрено желание да влязат в правия път” (Архимандрит Серафим, Оптинските старци).
Предполагам обаче, че в нашия случай Негово преосвещенство игуменът на Троянския манастир пророчески е проникнал в душите на инвалидите и е видял, че те нямат искрено желание да влязат в правия път. Това е, което мога да кажа, другото го знае Бог.
Бел. ред. Коментарът е публикуван през септември месец 2008 г. непосредствено след огласяването на скандалния случай. Публикуваме го във връзка със сезирането на Комисията за защита от дискриминация и разглеждането на случая от Св. Синод преди два дена (виж тук).
Бел. ред. Коментарът е публикуван през септември месец 2008 г. непосредствено след огласяването на скандалния случай. Публикуваме го във връзка със сезирането на Комисията за защита от дискриминация и разглеждането на случая от Св. Синод преди два дена (виж тук).
Текстът е публикуван във в-к "Седем" бр. 37
