"Свято място пусто не остава", твърди една руска поговорка. Оказва се, че тя е валидна и за нашите географски ширини. Поне що се отнася до едно кътче в столичния комплекс "Младост 1". На последната спирка на тролейбус 5 от известно време е побит скромен железен кръст с лаконичен надпис: Храм "Преображение Господне". В подножието му всякога има положени свежи цветя, понякога в импровизиран свещник от тухла мъждука свещица. Някои от минаващите оттук жители на "Младост 1" и на съседния квартал "Дървеница" се прекръстват или поне спират, преди да продължат нататък. Това е
едно от трите Божии места,
както ги наричат хората тук. Другите две са девическият манастир "Свети пророк Илия" в кв. "Младост 2" и храмът "Свети Георги Победоносец" в кв. "Дървеница".
Някога на мястото с железния кръст е имало параклис "Свети Спас" - народното название на Възнесение Христово. В края на 60-те години той е разрушен заради строежа на либийското и севернокорейското посолство. Теренът обаче остава незастроен, независимо от недостигащото място за панелките наоколо. Никой в община "Младост" не си спомня как така той се е запазил.
Кръстът е побит като паметен знак
по инициатива на енорийския свещеник отец Димитър Вукадинов от храма "Св. Георги Победоносец", но и като знак за бъдещ строеж на черква, която ще се нарича "Възнесение Господне".
Парцелът е дарен за градежа от съвсем небогата фамилия от кв. "Дървеница". В този район квадратният метър земя в строеж се търгува за стотици евро. Въпреки това обаче покойната пенсионерка Цветанка Карадашка не се замисля и за миг. Преди три години тя потвърждава в общината дарителския акт на своята майка отпреди повече от половин век земята да бъде дарена на църквата и на нея да бъде вдигнат енорийски храм за хората от кв. "Младост". Проектите и разрешителните за градежа, с чийто надзор се е заел отец Димитър Вукадинов, вече са готови. Очаква се последен параф от Софийската митрополия.
По подобен начин някога същият този терен е дарен от майката на Цветанка - Спаса Тодорова Стоичкова от някогашното село Дървеница. Наследниците й, пряка от които сега е Мария Карадашка, не знаят кога точно е родена тяхната баба. Помнят само, че тя е починала през есента на 1978 г. По изчисленията на внучката й Мария бабата се е споминала на около 84 години. Тя обаче пази до подробности предавания устно в рода разказ за живота на благочестивата Спаса.
по инициатива на енорийския свещеник отец Димитър Вукадинов от храма "Св. Георги Победоносец", но и като знак за бъдещ строеж на черква, която ще се нарича "Възнесение Господне".
Парцелът е дарен за градежа от съвсем небогата фамилия от кв. "Дървеница". В този район квадратният метър земя в строеж се търгува за стотици евро. Въпреки това обаче покойната пенсионерка Цветанка Карадашка не се замисля и за миг. Преди три години тя потвърждава в общината дарителския акт на своята майка отпреди повече от половин век земята да бъде дарена на църквата и на нея да бъде вдигнат енорийски храм за хората от кв. "Младост". Проектите и разрешителните за градежа, с чийто надзор се е заел отец Димитър Вукадинов, вече са готови. Очаква се последен параф от Софийската митрополия.
По подобен начин някога същият този терен е дарен от майката на Цветанка - Спаса Тодорова Стоичкова от някогашното село Дървеница. Наследниците й, пряка от които сега е Мария Карадашка, не знаят кога точно е родена тяхната баба. Помнят само, че тя е починала през есента на 1978 г. По изчисленията на внучката й Мария бабата се е споминала на около 84 години. Тя обаче пази до подробности предавания устно в рода разказ за живота на благочестивата Спаса.
"Преди да стигне до идеята да дари земята за градеж на параклис, в продължение на девет години баба е била на легло. През това време периодично й се присънвало, че трябва да дари точно това парче от земята си за параклис, сънувала дори неговото име. От момента, в който тя взела решението да го предостави, здравето й започнало да се подобрява", разказва внучката Мария. Впоследствие тя дори наглеждала градежа, за който с дарения в пари, материали и най-вече с доброволен труд се включили нейните съселяни. Според преданието във фамилията той бил завършен около 1935-1936 г., а скоро след това и осветен. В продължение на три десетилетия, колкото той е съществувал, за него са се грижили монахините от близкия манастир "Свети пророк Илия".
"Параклисът беше на север от нашата обител, близо до днешния блок 70 в "Младост 1". Към него имаше две стаички. През Средновековието там имало голям манастир, но турците, след като завладели нашата страна, разрушили и заличили светинята. Когато баба Спаса от село Дървеница дарила мястото и започнал строежът, работниците се натъкнали на много кости на избити християни. По време на Втората световна война войници копаеха окопи тук и все изкопаваха човешки кости на непогребани хора", разказват местните хора.
Старци от енорията си спомнят, че на метри от някогашния параклис е имало изворче, за чиято вода се твърдяло, че била лековита. Някога софиянци впрягали файтони и с целите си домочадия идвали в нивята на село Дървеница (на тяхно място е днес "Младост 1"), за да се измият за здраве в него и да си налеят вода, която пазели и пиели пестеливо като светена. За него си спомня 79-годишната Таня Стоянова. Някога тя също е идвала тук със своите родители и е слушала различни истории за чудни изцеления. Тя си спомня и някогашния параклис "Свети Спас", край който на Преображение Господне всяка година се събирал много народ на молебен и за курбан. По спомени на друга жителка на кв. "Дървеница"- Лазарина Христова, параклисът "Свети Спас" е разрушен през 1966 г., до началото на 70-е все още е имало отломки от него, сред които играели децата. Някои от предметите в него, както и няколко икони, са запазени в близкия манастир "Свети пророк Илия". Вярващите от инициативната група за градежа на новия храм, в която е и Христова, се надяват някои от предметите да бъдат върнати отново на черквата след завършване на градежа. Вече има желаещи да станат и негови дарители. Очаква се темелите на Божия дом да бъдат положени скоро.
Източник: В. "Монитор"
На снимката: Отец Димитър Вукадинов от храм "Св. Георги" в кв. Дървеница
"Параклисът беше на север от нашата обител, близо до днешния блок 70 в "Младост 1". Към него имаше две стаички. През Средновековието там имало голям манастир, но турците, след като завладели нашата страна, разрушили и заличили светинята. Когато баба Спаса от село Дървеница дарила мястото и започнал строежът, работниците се натъкнали на много кости на избити християни. По време на Втората световна война войници копаеха окопи тук и все изкопаваха човешки кости на непогребани хора", разказват местните хора.
Старци от енорията си спомнят, че на метри от някогашния параклис е имало изворче, за чиято вода се твърдяло, че била лековита. Някога софиянци впрягали файтони и с целите си домочадия идвали в нивята на село Дървеница (на тяхно място е днес "Младост 1"), за да се измият за здраве в него и да си налеят вода, която пазели и пиели пестеливо като светена. За него си спомня 79-годишната Таня Стоянова. Някога тя също е идвала тук със своите родители и е слушала различни истории за чудни изцеления. Тя си спомня и някогашния параклис "Свети Спас", край който на Преображение Господне всяка година се събирал много народ на молебен и за курбан. По спомени на друга жителка на кв. "Дървеница"- Лазарина Христова, параклисът "Свети Спас" е разрушен през 1966 г., до началото на 70-е все още е имало отломки от него, сред които играели децата. Някои от предметите в него, както и няколко икони, са запазени в близкия манастир "Свети пророк Илия". Вярващите от инициативната група за градежа на новия храм, в която е и Христова, се надяват някои от предметите да бъдат върнати отново на черквата след завършване на градежа. Вече има желаещи да станат и негови дарители. Очаква се темелите на Божия дом да бъдат положени скоро.
Източник: В. "Монитор"
На снимката: Отец Димитър Вукадинов от храм "Св. Георги" в кв. Дървеница
