Мобилно меню

4.8461538461538 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (26 Votes)
1_54.jpgНеотдавна турският кинорежисьор Гьоксел Гюленсой завърши своя филм за подземните потайности на храма „Св. София” в Истанбул. Филмът, който скоро ще бъде излъчен по турската телевизия, показва за първи път на света тайни, до които никой не се е докосвал в продължение на векове. За снимките си Гюленсой казва: „Вярвам, че това, което се намира под „Св. София”, е много по-интересно от това, което е на повърхността”.

Изследването на близо 1700-годишните тайни, скрити под църквата „Св. София”, се оказва трудна задача. Своя документален филм Гьоксел Гюленсой започва през далечната 1998 г. и освен трудностите с проникването в подземията на „Св. София” той трябва упорито да се бори с предразсъдъците и бюрокрацията.

Екипът на Гюленсой се състои от двама леководолази и четирима спелеолози. Задачата им е била да проучат резервоарите, свързващи символа на Византия с двореца Топ капъ и цистерните Йеребатан. Йеребатан сарнъджъ - цистерната на базиликата е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул, което  прилича на дворец  и затова често е наричано „потъналия дворец”. Екипът на Гюленсой прави и опит да открие тайните подземия, които според легендите продължават до двореца Текфур (Влахерна), а други - до островите в Мраморно море. Петдесет минутния филм „Ayasofya derinliklerinde” („В дълбините на Св. София”) ще бъде показан за първи път на международния фестивал на документалното кино в Истанбул.

1_55.jpgНа пода под гигантския купол на „Св. София”, близо до входа на църквата, се намират вратите на резервоара. Според архивите за последно те са били отваряни през 1945 г., когато се прави опит да бъдат проучени, като за целта се изпомпа водата. Опитът пропада, защото въпреки денонощната работа на помпите водата не спада. Идеята е изоставена напълно, след като вследствие на тежката работа всички помпи изгарят. Така след 64 години вратите към резервоара се отварят отново, като за първи път в историята на съществуването им леководолаз се спуска в тях. Температурата на водата е 6 градуса по Целзий. Резервоарът под първата врата се оказва дълбок 12 метра. Екипът на Гюленсой има точно 50 минути, за да го изследва. Турските власти са дали разрешение за подводното изследване само за един ден, така че времето е прекалено малко. Следващият изследователски екип се спуска във второто водохранилище, чийто капак се намира точно под централния купол на храма. Преди години един от бившите директори на музея „Св. София” Ерден Ючер показва на Гюленсой  стара снимка от времето, когато са правени изследвания на основите на църквата. На снимката се вижда огромен резорвоар, който удивително напомня цистерните Йеребатан, а в него лодка, в която се намират изследователите. Сеизмологичните проучвания показват също наличието на огромно празно пространство под пода, намиращ се под централния купол на храма. Проучването на екипа на Гюленсой показва два тунела: един към центъра на сградата и друг, водещ към първия резервоар близо до входа на храма и оттам продължение, което вероятно води към Йеребатан и Топ капъ. Дъното на хранилището е покрито с десетина сантиметра тиня. В нея водолазите от екипа на Гюленсой откриват множество манерки от 1917 г., вероятно изпуснати от британските войници в опита им да си налеят светена вода по време на настъплението им през Първата световна война. Открито е и парче от гигантско кандило от тези, които са били използвани в храма, както и железни окови, вероятно на някой затворник, който е срещнал смъртта тук. Изследователите успяват да снимат запечатания таен тунел в каменните стени на водохранилището, за повече време няма, петдесетте минути отново са изтекли. На повърхността ги чака екип на Министерството на здравеопазването на Турция, който е донесъл специален подвижен рентгенов скенер. Двамата леководолази са сканирани за наличието на чужди обекти в телата им. Това е част от предварителния договор между държавата и екипа на Гюленсой, че всичко открито от експедицията ще бъде оставено на мястото си и нищо няма да бъде изнасяно, нито пък по някакъв начин ще бъде нарушавана структурата на сградата. Това е и основната причина тайните тунели да бъдат оставени непокътнати.

2_7.jpgПо-късно разрешение за отваряне на тунелите е получено и екип спелеолози от Международното общество на пещерняците в Богазичи имат осем часа за проучването им. Първо в резервоара влиза екип на газовата компания в Истанбул, която трябва да провери за наличието на отровни газове в тунелите. Такива не са открити и е дадена зелена светлина за проучването им. Към екипа на изследователите се присъединява и директорът на музея „Св. София” проф. Халук Дурсун. Изследователите влизат в зала, подобна на коридор и укрепена с колони. Два каменни тунела с височина приблизително 70 сантиметра водят в посока на площада "Султан Ахмед" (това е официалното название на "Синята джамия", става дума за площада пред нея - б. р.) и двореца Топ капъ. Вероятно тунелите са били използвани още от император Теодосий ІІ, за да може незабелязано да се придвижва до двореца Влахерна и до хиподрума.

Екипът на изследователите се разделя на две и всяка една от групите влиза в тунелите от противоположните им краища И двата тунела са укрепени с тухлени арки и след около 50 метра се разделят на две. Едното от разклоненията им води до място под централния купол на храма „Св. София”. Входът към храма обаче е затворен. Другата част, която води към двореца Топ капъ, внезапно се снишава до 25 сантиметра височина. Точно на мястото на стесняването на тунела обаче  през камъните прониква слънчева светлина. Оказва се, че екипът е достигнал двора на двореца. Екипът се връща обратно и влиза в другия тунел, който ги отвежда в две стаи с височина 2 метра и размер около 5 кв. м. В тях има множество пръснати човешки кости и натрошени керамични съдове. Твърде вероятно това да са погребалните камери на католическия светец Антиноген (ХІІІ в.), първия човек погребан в „Св. София”, и на патриарх Атанасий, пренесен тук 200 години по-късно.

„Когато моят приятел проф. Ихсан Тунай ме доведе за първи път през 1990 г. в „Света София” и ми разказа легендите за храма, аз разбрах, че разкриването им ще се превърне в цел на моя живот”, казва Гюленсой. През 1992 г. той прави първия си документален филм за храма, който печели награди в Сан Себастиан, Тампере и Анкара. Мотивиран от успеха, той започва работа над втория си филм, за който ви разказахме днес. „Вярвам, че това, което се намира под „Св. София”, е много по-интересно от това, което е на повърхността”, казва още Гюленсой. „Желанието ми е да открия двете зали, намиращи се под абсидата на храма, за моя трети филм. В тях според преданието е погребан в пълното си облачение първият свещеник на храма”.

Настоящият директор на музея Халук Дурсун е също много ентусиазиран от случващото се. Според него „Св. София” трябва да бъде затворена за посетители за известно време. Въпреки че местни и чуждестранни изследователи усилено проучват „Св. София” вече близо век (от 1935 г.), много от тайните на сградата все още не са открити. „Вярвам, че екипът на Гюленсой направи много важни открития”, казва той и допълва: „Всички реставратори в Турция трябва да се съберат и бързо да възстановят мозайките и други разрушени части от храма”.

Превод: В. Каравълчев


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kqcf 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст