Интервю на Люба Кулезич с Румен Борисов, главен секретар на Комисията по досиетата за FrogNews
- От една страна, доста хора пъшкат: „Айде стига, стига с тия досиета”, а от друга, нараствал е процентът на желаещите пълното им разсекретяване, както твърдят социолози. Можем ли да кажем, че има двойствено отношение към темата за архивите на ДС в обществото?
- Да. Забелязвам го и тук, в комисията. При нас интересът нараства, но ми се струва, че е свързан с личната призма в отношението. Често идват хора от различни организации, сдружения, профсъюзи, които искат да си направят предварителна проверка. Наричам тези случаи „прощъпулници”. Например, членове на Светия Синод започнаха да идват поединично, дискретно, като граждани, за да си направят проверки. Някои от тях познавам лично и ги убеждавам, че ще е добре да научат дали в архивите има нещо, свързано с тях. И без това им идва ред по закон да бъдат проверявани. По-добре е предварително да са наясно, за да не бъдат изненадани после.
- Ще има ли изненадани от висшия клир? Досега излиза ли нещо?
- На едни излиза, на други – не. Има и „чисти”, така да се каже.
- Какво е съотношението според досегашните ви наблюдения, специално за хората от Синода?
- Количествено погледнато, засега съотношението е 50 на 50. Тоест, ако досега проверка са поискали условно казано 6 души – за трима има сведения, че са сътрудничили на ДС, а за останалите трима – не. Предполагам, че това съотношение ще се запази.
- Какво според вас ги мотивира да искат предварителни проверки?
- Предполагам, че искат да имат своята застраховка при вътрешните си борби. Защото те се познават един друг, воюват за позиции. Въпреки че самите са наясно, че Църквата като институция е отслабена. По историческа даденост това не би трябвало да е така, а точно обратното. Обществото обаче е в час, какво се случва зад фасадата на Църквата: хомосексуализъм, кражби, сключване на неизгодни сделки, ежби за имоти.
Моралната опора на българското православие е разклатена отвътре. И ролята на Държавна сигурност за това изобщо не е за подценяване. Тя е имала специален интерес и е държала под контрол цялото православно вероизповедание, проникнала е дълбоко в него. Това сега – с осигурения от закона цялостен достъп до архивите на ДС – се вижда отчетливо.Често водя приятелски разговори с членове на Синода. Впечатлението ми е, че една част от тези хора са обездушени.
- Какво имате пред вид под думата "обездушени"?
- Давам ви пример. Преди година имах разговор с Ловчанския митрополит Гавриил. Попитах го, защо още държи на поста му игумена на Гложенския манастир при положение, че е компрометиран и неподходящ за духовно лице. Бил съм на маса с него и станах свидетел как вечер гаси с удари от карате свещите. А послушникът му, за когото после излезе, че е бил физически и сексуално малтретиран, игра кючек на турски маанета.
Затова казах на Гавриил още тогава: „Отстранете тези хора. Те ще компрометират и Вас, и Църквата.” А Гавриил ми отговори: „Може и да са неподходящи, но са силни по някои стопански въпроси”. Явно, онзи е имал вземане-даване с някакви бизнесмени и измамници, за да взема пари уж да ремонтира манастира. А година по-късно взе, че го подпали. В този смисъл говоря за разлагане. Впрочем, не само Църквата, а цялата държавност е разкапана.
- Значи, инструментът на предварителната проверка е нещо като превантивна мярка срещу евентуална публична излагация на някои от духовниците, така ли?
- Да, струва ми се. Това, че един по един от Синода започнаха да се интересуват от досиетата си, го смятам все пак за пробуден морален импулс, за акт на съвест. Както се казва, не са загубили съвсем страх от Бога. А може да използват „клеймото ДС”, за да се шантажират взаимно, знам ли? Въпросът е, че вече не е толкова лесно да се неглижира въпросът с досиетата, както някои от предишните управляващи и част от пресата се опитваха да правят. Самият факт, че толкова много имена на хора от медиите онзи ден изскочиха като агенти, за какво ви говори?
При това проверените са само от 2006 г. насам, заради двойния аршин за „публични длъжности” и „публични дейности”, наложен в закона. Можем да си представим какво е количеството от предишните години. Освен шока, че някои от тези хора сме ги гледали и слушали с отворени усти като зрители, а те са били на „двойно счетоводство”, налага се и друг извод: че самите медии са били включени в процеса по омаловажаване на темата с досиетата поради голямата бройка на агентурно зависими хора на отговорни позиции в тях.
Цялото интервю тук
- Предполагам, че искат да имат своята застраховка при вътрешните си борби. Защото те се познават един друг, воюват за позиции. Въпреки че самите са наясно, че Църквата като институция е отслабена. По историческа даденост това не би трябвало да е така, а точно обратното. Обществото обаче е в час, какво се случва зад фасадата на Църквата: хомосексуализъм, кражби, сключване на неизгодни сделки, ежби за имоти.
Моралната опора на българското православие е разклатена отвътре. И ролята на Държавна сигурност за това изобщо не е за подценяване. Тя е имала специален интерес и е държала под контрол цялото православно вероизповедание, проникнала е дълбоко в него. Това сега – с осигурения от закона цялостен достъп до архивите на ДС – се вижда отчетливо.Често водя приятелски разговори с членове на Синода. Впечатлението ми е, че една част от тези хора са обездушени.
- Какво имате пред вид под думата "обездушени"?
- Давам ви пример. Преди година имах разговор с Ловчанския митрополит Гавриил. Попитах го, защо още държи на поста му игумена на Гложенския манастир при положение, че е компрометиран и неподходящ за духовно лице. Бил съм на маса с него и станах свидетел как вечер гаси с удари от карате свещите. А послушникът му, за когото после излезе, че е бил физически и сексуално малтретиран, игра кючек на турски маанета.
Затова казах на Гавриил още тогава: „Отстранете тези хора. Те ще компрометират и Вас, и Църквата.” А Гавриил ми отговори: „Може и да са неподходящи, но са силни по някои стопански въпроси”. Явно, онзи е имал вземане-даване с някакви бизнесмени и измамници, за да взема пари уж да ремонтира манастира. А година по-късно взе, че го подпали. В този смисъл говоря за разлагане. Впрочем, не само Църквата, а цялата държавност е разкапана.
- Значи, инструментът на предварителната проверка е нещо като превантивна мярка срещу евентуална публична излагация на някои от духовниците, така ли?
- Да, струва ми се. Това, че един по един от Синода започнаха да се интересуват от досиетата си, го смятам все пак за пробуден морален импулс, за акт на съвест. Както се казва, не са загубили съвсем страх от Бога. А може да използват „клеймото ДС”, за да се шантажират взаимно, знам ли? Въпросът е, че вече не е толкова лесно да се неглижира въпросът с досиетата, както някои от предишните управляващи и част от пресата се опитваха да правят. Самият факт, че толкова много имена на хора от медиите онзи ден изскочиха като агенти, за какво ви говори?
При това проверените са само от 2006 г. насам, заради двойния аршин за „публични длъжности” и „публични дейности”, наложен в закона. Можем да си представим какво е количеството от предишните години. Освен шока, че някои от тези хора сме ги гледали и слушали с отворени усти като зрители, а те са били на „двойно счетоводство”, налага се и друг извод: че самите медии са били включени в процеса по омаловажаване на темата с досиетата поради голямата бройка на агентурно зависими хора на отговорни позиции в тях.
Цялото интервю тук
