Тошо Диловски обръща гръб на светския живот преди три години. И оттогава е послушник в Чекотинския манастир. Хлопва манастирската врата след себе си (отвътре! - б. р.) с дълбокото желание да стане монах. "Монашеството е най-вече покаяние", казва 28-годишният брат Тошо. Ловчанският митрополит дядо Гавриил му поверява манастирската обител в махалата Чекотина на село Калугерово, сгушена в едно подножие на Малкия Искър, на 20 км североизточно от Ботевград. "Ако човек истински се чувства много грешен, иска да промени нещо в себе си и има някаква непреодолима нужда да бъде повече време със своя създател - Бога, то това е единственото място, в което може да се усамоти", казва роденият в Русе брат Тошо.
След математическата гимназия във Враца записва Богословския факултет на Софийския университет. "Бях разглезено дете и можех да си позволя да запиша каквото искам".
Баща му, който завършва докторантура в Украйна, го водел често на църква. Посещавали я както изключително бедни, така и изключително богати хора. Неравенството го навежда на мисли за смисъла на живота на едните и на другите. Защото човек много трудно може да види истинския смисъл на живота, ако не е духовен, казва той.
Истината с голямо И, Божият промисъл, може да се погледне само от гледна точка на Бога. През целия си живот може да я търсим и въпреки това може да се окаже, че не сме стигнали кой знае колко далеч. Четенето на Библията не винаги помага, защото вярата без дела е мъртва. Молитвите могат да ни помогнат да потърсим общуването с Бог, те са съвършеното общуване с Бога. Господ е нашият пример за добродетелите, към които се стремим. Той вижда нашето старание. С Бога няма невъзможни неща. При Него промисъл и слово означават изказ и дело в едно. Словото, насочено към Бога, е много силно. Нека да знаем, че Бог е в доброто, обяснява послушникът.
Баща му бил богат. Сега за радост не е, разкри брат Тошо. В ония години разбира, че неограничените възможности на парите не са най-добрият път в света. Негативите от това се трупат на детския му гръб. За него не важат дори елементарните порядки в училище. Учителите му позволявали да им говори на ти. За разлика от повечето, на които би им харесало подобно положение, той развива ненавист към привилегиите. Обстановката, в която расте, все повече криела опасността да заживее в нереален живот - където не можеш да имаш приятели. Можеш да ги купиш, да си ги наемаш. Те са ласкатели, хора, които са около тебе, защото ти си човекът. Така започваш да си вярваш. А това е ненормално, възмущава се брат Тошо. Хубавото е, че не се вживях и останах скромен. Това е цената, която плащат децата на богатите.
Тошо вече е в трети курс на Богословския факултет. Обстоятелствата, че е младеж с възможности, го променят. Не подминава предизвикателствата, живее на макс. От камбанарията на предишния си живот сега е изключително доволен, че е човек, който няма средства и възможности.
Не мога да решавам съдби,
да се бъркам в живота на другите, казва брат Тошо. Всичко това го освобождава тотално от материалния свят.
Парите означават край на монаха, е категоричното убеждение на послушника.
Въпреки че изборът на брат Тошо да стане монах е окончателен, той живее с мисълта, че може още същия ден да си събере багажа и да си тръгне. Може да съм на 28 години, но казах на дядо владика, че много бих се радвал, ако се разменим. Бих искал да съм стар. Мъдростта се придобива с опита и със знанията, но за това е необходимо време.
Моли се за две неща.
Едното е за смирение, което като за човек с холеричен характер, какъвто е неговият, му е малко трудно. И другото, което му е нужно, е мъдрост. Сама по себе си и тя е смирение. Господ му е дал разум - благодарение на генетичните заложби, на математическата гимназия, на международните икономически отношения, каквито също е учил. Но той пределно добре съзнава, че
образованият може да бъде и интелигентен простак.
Документът, дипломата, че си завършил някакво образование, сами по себе си са нищо.
Образованието е преди всичко самообразование.
Има невярващи, които не вярват в неверието си, а има и вярващи, които вярват в неверието си. Много от тях са в клира. Те са много опасни. Те са като камъче, което е стояло във вода, но вътре е сухо. Често се случва да се жонглира с някакви понятия, но вътре сърцето на този човек е като камък. Има много неща, които са твърде важни, преди човек да тръгне по този път. Но тръгнал веднъж по него, той никога няма да се върне назад, защото усеща сладостта от небесното съприкосновение. Аз не бих се върнал назад, казва брат Тошо.
Целият материал във в. "Монитор" тук
Не мога да решавам съдби,
да се бъркам в живота на другите, казва брат Тошо. Всичко това го освобождава тотално от материалния свят.
Парите означават край на монаха, е категоричното убеждение на послушника.
Въпреки че изборът на брат Тошо да стане монах е окончателен, той живее с мисълта, че може още същия ден да си събере багажа и да си тръгне. Може да съм на 28 години, но казах на дядо владика, че много бих се радвал, ако се разменим. Бих искал да съм стар. Мъдростта се придобива с опита и със знанията, но за това е необходимо време.
Моли се за две неща.
Едното е за смирение, което като за човек с холеричен характер, какъвто е неговият, му е малко трудно. И другото, което му е нужно, е мъдрост. Сама по себе си и тя е смирение. Господ му е дал разум - благодарение на генетичните заложби, на математическата гимназия, на международните икономически отношения, каквито също е учил. Но той пределно добре съзнава, че
образованият може да бъде и интелигентен простак.
Документът, дипломата, че си завършил някакво образование, сами по себе си са нищо.
Образованието е преди всичко самообразование.
Има невярващи, които не вярват в неверието си, а има и вярващи, които вярват в неверието си. Много от тях са в клира. Те са много опасни. Те са като камъче, което е стояло във вода, но вътре е сухо. Често се случва да се жонглира с някакви понятия, но вътре сърцето на този човек е като камък. Има много неща, които са твърде важни, преди човек да тръгне по този път. Но тръгнал веднъж по него, той никога няма да се върне назад, защото усеща сладостта от небесното съприкосновение. Аз не бих се върнал назад, казва брат Тошо.
Целият материал във в. "Монитор" тук
