В коментар, поместен в сайта на т. нар. Македонска православна църква, се призовава „демократична и свободна Европа да не се хваща на въдицата на великосръбската пропаганда“ и да не настоява за освобождаването на арестувания владика Йован (Вранишковски) без да познава ситуацията в страната и региона. През последната седмица почти всички поместни православни църкви изпратиха призиви към македонското правителство и църковни власти да освободят еп. Йован и осъдиха този акт като вреден за решаването на проблемите между МПЦ и Сръбската православна църква. Писма в защита на арестувания епископ пратиха, освен Сръбският патриарх Павле, още Вселенският патриарх Вартоломей, Атинският архиепископ Христодул, Московският и на цяла Русия патриарх Алексий Втори, американски православни епископи. Проблемът стигна дори до Държавния департамент на САЩ и занимава правозащитните институции в Европа.
Македонският църковен сайт твърди:
„Същите църковни, политически и криминални (военно-печалбарски) структури, които предизвикаха и се възползваха от кървавите събития на бившите югославски територии и които, както по всичко личи, все още крият в своите църковни обекти военните злодеи, търсени от Хагския трибунал, и днес, използвайки познати методи и средства, искат да постигнат същата цел. Тази цел е осъществяването на непреболедуваната идея за Велика Сърбия – поне дотам, докъдето им се струва, че е възможно в сегашния момент, т. е. до Република Македония, Черна гора, Косово и Войводина.
Нека си спомним как се случи всичко, какви бяха методите и средствата, за които стана дума: най-напред познатите, екстремно националистки настроени епископи на Сръбската православна църква разбудиха чрез духовен и психически терор агресивни настроения от миналото, разкопавайки през 1990 г. костите на загиналите по време на Втората световна война на територията на Хърватия и Босна и Херцеговина сърби. След това, когато вече беше налице критична изплашена маса хора под оръжие и от двете страни и след първите кървави инциденти, тръгна в настъпление тогавашната ЮНА, ръководена от сръбски генерали, а по стъпките ѝ поеха вече паравоенни структури. Резултата го видяхме всички – от сторените злодеяния, като например онези в Сребреница или във Вуковар, настръхва всеки цивилизован човек по света, но и всеки цивилизован сърбин. Само няколко епископи на СПЦ, благодарение на чието погрешно ръководство преди всичко пострада и самият сръбски народ, все още не могат да прозрят и признаят своя грях… Страстите правят човека сляп, а особено – страстта на национал-шовинизма.
Нещо подобно се случи и в Косово. Отначало същите хора на СПЦ, служители на идола „нация“, провеждайки специална, подготвена за целта програма, поставиха свой идеологически правоверен епископ в Призрен и в течение на деветдесетте години на миналия век възстановиха косовските манастири като центрове за разпространение на великосръбския национализъм. След това, сякаш по договореност, последва съпроводено от физически терор настъпление на военно-полицейските сили и паравоенни криминални формирования. Така, естествено, след като се разпалиха двата национализма, към 1999 г. се стигна до Косовската криза и до интервенцията на НАТО в бивша Югославия с всичките трагични жертви от двете страни. И пак, за разлика от целия цивилизован свят, само някои сръбски епископи все още не могат да видят и да разберат своя грях, а манастирите в Косово, под воената защита на КФОР, са до ден днешен полуживи-полумъртви свидетели на неосъществената великосръбска идея и на провалената християнска мисия между албанския и сръбския народ.
Същите методи и средства на духовен и психически терор под мълчаливото одобрение на СПЦ започнаха преди три години да се прилагат от същата малка група епископи – направи се опит да се създаде паралелна църковна структура в Република Македония…“.
По-нататък коментаторът на сайта http://www.mpc.org.mk припомня подробно развитието на църковния конфликт през последните три години и намесата на представители на сръбския висш клир в независимото духовно и имотно управление на МПЦ, кулминирала в ръкополагането от страна на патр. Павле на отлъчения македонски духовник Йован (Вранишковски) за архиепископ на специално създадената от Белград „Охридска архиепископия“.
Авторът на статията отправя благодарност към Бога за това, че „християнският народ в Македония остана досега етнически и църковно неделим и не се появи такава критична маса от хора, която би била нужна за политическа дестабилизация на страната и би послужила като повод за военна интервенция“.
В заключение сайтът на МПЦ подчертава, че събитията около затворения за разпалване на верска и етническа омраза бивш владика предоставят на демократичните и миролюбиви среди на Запад добър повод за внимателен поглед зад завесата от сантиментално дозирана врява, лансирана от някои сръбски медии, „за да открие навреме притаилия се многоглав балкански змей – великосръбския национализъм, и да не му даде простор извън неговите естествени граници, така че той да не може за пореден път да унищожава духовните и културни ценности на християнска Европа“.
* По материали от mediapool.
