От София до Радуй са не повече от двадесетина километра. Само че последните четири от тях – от Банкя до селото – са черен път. „Това ни е главният проблем“, смята кметският наместник Росица Илкова. „Решим ли го, селото ще се оживи. Тук е най-чистият въздух в целия район. Имаме всички шансове да получим европейски сертификат за екологична зона. Тогава ще помислим и за развитие на селския туризъм“, добавя тя.
И сега виладжиите са три пъти повече от останалите тук стотина кореняци. Но сега и местните, и пришълците са въодушевени от още една идея. В естествения за всяко малко село център за социални контакти – кръчмата-магазин, разговорите се въртят около бъдещата църква.
Селото няма късмет с църквите, твърди Асен Дамянов, член на църковното настоятелство. До 1921 г. според спомените на най-старите хора е имало стара църква – „Св. Мина“. Как и защо е изоставена, не е ясно. И през 1930 г. радуйчани си въвеждат истински данък самооблагане – по лев на декар земя. Така събират парите за новата църква – „Св. пророк Илия“. Само че и тя няма късмет. През 1942 г. се строи новата жп линия София-Радомир. И църквата се изпречва на пътя на трасето.
Сега радуйчани отново събират пари за храм. На 6 май т. г. е осветен основният камък, защото новият храм ще се казва „Св. Георги Победоносец“. Вече са отправени молби до различни банки и големи компании за спонсорство. Надяват се и на държавна субсидия от дирекция „Вероизповедания“ в правителството. Но преди всичко разчитат на себе си. Защото знаят, че Бог дава, ала в кошара не вкарва.
