Възпитаници на Сретенската семинария станаха жертви на репресии заради украинския си произход и антивоенната си позиция. Преследването срещу тях започва по църковен донос.
Денис Попович, възпитаник на Сретенската духовна семинария, служил като секретар и касиер на митрополит Тихон (Шевкунов), се завръщал в Сретенския манастир, когато бил задържан от полицията направо на улицата. Обвинението било абсурдно: дребно хулиганство – уж викове и нецензурни изрази. За всички, които познаваха този млад човек, беше ясно: да си представиш, че подобно нещо действително се е случило, е невъзможно. Въпреки това, няколко седмици след административното нарушение последвало обвинение в тероризъм. Месец след ареста на Попович бил задържан и неговият близък приятел Никита Иванкович – също православен християнин и също невинен. Сега и двамата са заплашени от до 20 години лишаване от свобода.
Година по-късно и двамата все още се намират в ареста, в онова крило на следствения изолатор „Лефортово“, което се контролира от ФСБ. Техният случай е нагледна илюстрация за това как путинският режим използва репресивните органи срещу православни вярващи, дръзнали да се усъмнят в това, че войната срещу Украйна е „свещена“.
Историята им изглежда като внимателно планирано преследване, в което участват както Федералната служба за сигурност, така и анонимни телеграм-канали, тясно свързани с чиновници от Московската патриаршия. И това поставя сериозни въпроси относно позицията, която заема „официалната църква“ по отношение на преките политически репресии срещу християни в Русия.
Жертвите
Денис Попович, роден през 1997 г., е роден в Черновци (Украйна). Завършва Московската Сретенска духовна семинария, след което е преподавател в Псково-Печерската духовна семинария. До ареста си е бил един от приближените на Симферополския и Кримски митрополит Тихон (Шевкунов), заемайки длъжностите негов секретар и касиер. Няма нужда да се подчертава, че Тихон е имал особено доверителни отношения както с Кремъл, така и със силовите структури.
Парадоксът е поразителен: срещу Попович е повдигнато обвинение в подготовка на покушение именно срещу този йерарх, на когото той предано е служил и когото продължава да уважава и почита дори по време на своето задържане.
Никита Иванкович, роден през 1996 г., е московчанин, магистър по богословие от Сретенската семинария, който притежава диплом и от Общоцърковната аспирантура и докторантура „Св. Кирил и Методий“. Роден е в Русия, но по националност е украинец. Служил е като регент и олтарник в московския храм „Възкресение Христово“ в Соколники, както и като иподякон при няколко викарни епископи на Москва.
С една дума, и двамата обвиняеми имат украински корени и в частни разговори открито са изразявали несъгласие с нахлуването на Русия в Украйна. В Русия тези факти са се оказали напълно достатъчни, за да се превърнат в мишена на специалните служби.
Цифров донос
Преследването на Денис и Никита започва не от страна на държавата, а от анонимни църковни доносници. На 11 септември 2022 г. анонимен канал с името „Епископ Луцифер“ публикува първия от поредица доноси под заглавие „Спящи бандеровци в РПЦ“, насочен пряко срещу Попович. Този канал е известен с това, че систематично „разобличава“ клирици и миряни, които според него не са достатъчно лоялни към режима. В църковните среди е добре известно, че каналът е свързан с чиновници от Московската патриаршия и със специалните служби.
На 4 октомври 2022 г. „Епископ Луцифер“ публикува аудиозапис на частен разговор, в който Попович обсъжда с приятели последиците от войната. Осем дни по-късно се появяват снимки на Иванкович с надпис „най-близкият приятел на бандеровеца Попович“ и с пряк призив за репресии срещу тях.
„Карусел“ (въртележка) от арести
Юридическото преследване на Денис Попович започва на 13 януари 2025 г., когато той е задържан и обвинен в дребно хулиганство. Два дни по-късно московски съд го осъжда на петнадесет дни административен арест.
Когато срокът изтича, на 28 януари, властите вече са подготвени. Само няколко минути след освобождаването си Попович отново е задържан, този път за уж „неподчинение на законните разпореждания на полицията“, и получава още петнадесет дни арест от същия съдия.
Тази схема руските правозащитници наричат „карусел“ (въртележка). Административните арести дават възможност за конфискация на смартфони и за фабрикуване на наказателни обвинения въз основа на получените данни. При това задържаният остава под стража без надлежна правна защита.
На 12 февруари, когато изтича и вторият срок на ареста, капанът се затваря. Вместо да бъде освободен, Попович е преместен в „Лефортово“ и му е повдигнато обвинение за незаконно придобиване на взривни вещества и подготовка на терористичен акт. Едновременно с това е арестуван и Иванкович, който е носел пратки на своя приятел, след обиск в жилището му.
Изфабрикувани доказателства
На 28 февруари 2025 г. ФСБ разпространи официално съобщение: „От Федералната служба за сигурност на Руската федерация е предотвратен терористичен акт, подготвян от украинските специални служби срещу Симферополски и Кримски митр. Тихон (Г. Шевкунов)“. Държавните медии незабавно тиражираха тази новина.
Представените от спецслужбите „доказателства“ съдържат множество противоречия. Следствието показа украински паспорти, уж принадлежащи на обвиняемите, но в резултат на независимо журналистическо разследване се установи, че снимките на момчетата са били залепени в чужди паспорти.
Видеозаписът от „задържането“ на Попович, излъчен по руските медии, се оказа инсцениран. Той е бил изведен от изолатора за временно задържане, където вече се е намирал, и „повторно арестуван“ на съседна улица пред камерите. Запазено е видеообръщение, което Попович е изпратил от ИВС преди тази постановка: в него той вярва в скорошното си освобождаване, без да подозира за подготвяните обвинения в тероризъм.
Важен детайл: каналът „Епископ Луцифер“ обяви за обвиненията в тероризъм по-рано, отколкото самият Попович научи за тях. Това пряко сочи към координация между анонимните доносници и спецслужбите.
Месец преди арестите ТАСС съобщи, че по делото ще се появят „нови фигуранти“. Наративът е бил изграден предварително, а след това подкрепен с драматични кадри на хора, принуждавани да легнат с лице към земята.
Тази история илюстрира една закономерност: обвиненията в тероризъм се превърнаха за режима в ефективен инструмент за сплашване на онези, които споделят антивоенни възгледи.
Следственият изолатор „Лефортово“
Още от самото начало Попович и Иванкович бяха лишени от достъп до квалифицирана правна помощ през критично важните първи две седмици от задържането им в „Лефортово“, учреждение, известно с прилагането на изтезания и психологически натиск над политически затворници.
През август 2025 г. в съда Денис Попович даде показания, че е бил подложен на физическо насилие и принуден да признае подготовка на терористичен акт. Той е бил измъчван с електрически ток и заплашван със сексуално насилие. Правозащитници говорят за продължителна и устойчива практика на използване от страна на служители на ФСБ на изтезания и жестоко отношение към обвиняеми по политически мотивирани и „терористични“ дела.
Хора, които са успели да се свържат със задържаните, съобщават, че и двамата продължават твърдо да настояват за своята невинност, но се намират в тежко психологическо състояние.
По думите на източници, близки до митрополит Тихон, в частни разговори той признава невинността на Попович и Иванкович, но публично нито веднъж не е заявил това. Подобен избор поражда сериозни въпроси. Дали отказът на Шевкунов да се изкаже в защита на своите бивши сътрудници е нравствено мотивирано решение, или дори той, въпреки огромното си влияние и близостта си до Путин, не е в състояние да се противопостави на натиска от страна на ФСБ?
Година по-късно
Днес, през януари 2026 г., една година след ареста, Денис Попович и Никита Иванкович продължават да се намират в следствения арест, а съдебният процес се движи изключително бавно. Техните семейства и близки разбират: невинността не може да защити никого в система, в която ФСБ пише сценария, а съдилищата единствено изпълняват отредената им роля.
През ноември 2025 г., във връзка с делото „Попович–Иванкович“, бяха извършени обиски в Москва, Псковска област и Крим, а още трима души бяха задържани: Георгий Битбунов, преподавател в Сретенската семинария, Алексей Бородай, украинец и бивш състудент на Денис и Никита, и Иоил Белобржецки, служител в иконописната работилница на Псково-Печерския манастир. Те бяха разпитани от следователи и, по всичко личи, сега преминават по делото като свидетели.
Годишнината от първия арест на Денис изисква от нас не просто да помним, но и усърдно да се молим – за Денис и Никита, за всички затворници в руските затвори, лишени от свобода заради убежденията си и по политически причини. Нужно е отново и отново да задаваме въпроси на църковната йерархия, която продължава да мълчи за репресиите срещу собствените си чеда и отказва да им окаже каквато и да било подкрепа. Време е да назовем нещата с истинските им имена: това не е антитерористична операция, а държавен терор срещу православни вярващи, дръзнали да говорят по различен начин за несправедливата война на Русия срещу Украйна.
Носителят на Нобеловата награда за мир Дмитрий Муратов призова включването на точка за размяна на политически затворници в мирното споразумение между Украйна и Русия. Вярвам, че Денис и Никита ще бъдат сред онези, които трябва да бъдат освободени. Днес те се нуждаят от нашите молитви. Техните семейства и близки се нуждаят от нашите молитви.
Призвани сме да се молим, за да възтържествува Божията истина и пътят към мира да включва освобождаването на затворниците на съвестта на 21век.
Източник: Public Orthodoxy
