Съпротива срещу империята, насърчаване на мира: Църквите се изправят срещу идеологията „Руски свят“

От постсъветския период насам руски интелектуални елити и Руската православна църква формулират различни идеи за социалната идентичност и политическия експанзионизъм под идеологическия чадър на т.нар. „Руски свят“ (Русский мир). „Руският свят“ се пропагандира като културно, духовно и геополитическо пространство, както и като сфера на влияние и отделна цивилизация. Тези идеи често са лишени от вътрешна последователност и размиват границата между политическа идеология и богословие по начини, които изкривяват християнската вяра.

През 2020-те години те се консолидират в една имперска идеология, която служи за оправдаване на непровокираната руска атака срещу Украйна като „свещена война“, като дори предварително обещава опрощаване на греховете на войници, виновни за военни престъпления.

Тази идеология е наследник на по-ранни руски тео-политически доктрини — като „Москва – Третият Рим“ и „Светата Рус“, както и на съветския експанзионизъм. Идеологията на „Руския свят“ отрича националната идентичност на украинците и на съседните народи, както и тяхното право на самоопределение. Опирайки се на дуалистичен светоглед, тя представя Запада – с неговия акцент върху човешките права, демокрацията, либерализма, равенството между половете и индивидуалната автономия, като зло, срещу което Русия трябва да се съпротивлява в т.нар. „метафизична битка“ за „традиционните ценности“, които Русия уж защитава.

Руската православна църква продължава да предоставя квази-богословска и институционална подкрепа за инвазията, като по този начин заглушава несъгласието сред собственото си духовенство и сред други свои членове. В същото време тя използва икуменическите отношения, за да прокарва „традиционни ценности“, да представя погрешно руската война на агресия като акт на самозащита и да се противопоставя на международното осъждане на агресивните действия на Русия.

Защо идеологията „Руски свят“ е богословски проблематична

Нека бъдем ясни: твърдението, че смъртта на войник при изпълнение на дълга автоматично очиства греховете му, представяйки я като акт на жертва, е еретично – също както и определянето на руската инвазия в Украйна като „свещена война“ и представянето на Русия като „държава-катехон“ – сила, която възпира глобалното зло в света.[1]

Идеологията на „Руския свят“ представлява изкривяване на Евангелието в самата му основа. Всеки човешки индивид носи образа Божи, отпечатък, който не може да бъде заличен, погълнат или предефиниран от никого другиго. Това е фундаментът на християнското разбиране за човешката личност: човекът стои пред Бога с неотменимо достойнство – преди нацията, културата или цивилизацията. Никоя идеология няма право да подчинява тази реалност на собствените си цели. И все пак идеологията на „Руския свят“ проповядва омраза и война, вместо Христовата любов и мира. За християните не може да съществува „свещена война“. Войната е несъвместима с учението и примера на нашия Господ Иисус Христос.

Отговорността на църквите е да поставят Христос в центъра. Традиционното разбиране за тройното служение на Христос може да ни даде ясна ориентация, не на последно място защото е признато отвъд икуменическите граници. Първо, Христос идва при нас като цар. Но Христос не е цар, който потиска и управлява чрез насилие. От Христос научаваме, че да управляваш означава да служиш и да помагаш на бедните и маргинализираните. Второ, Христос идва при нас като пророк. В това си качество Той стои в традицията на пророците от Стария завет, които изобличават несправедливостта. От Христос научаваме, че да бъдеш пророк означава да говориш истината на властта. Трето, Христос идва при нас като свещеник. Неговото свещенство насочва към общността на църквите и към силата на молитвата, духовното наставление и изцелението. От Христос научаваме, че се обединяваме в молитва и плач пред Бога.

По този начин тройното служение на Христос дава ясен образ за това какво означава за църквите да се противопоставят на империята и да насърчават мира: да служат с всеотдайност, да говорят смело и да се молят вярно.

Как трябва да отговорят европейските църкви

В светлината на нашата християнска отговорност ние се ангажираме да следваме царското, пророческото и свещеническото служение на Христос. Като част от нашето общо свидетелство в рамките на инициативата Pathways to Peace ние потвърждаваме следните действия – формулирани в рамките на двата свързани пътя „Съпротива срещу империята“ и „Насърчаване на мира“, и призоваваме нашите църкви и организации да сторят същото:

Съпротива срещу империята

Противодействие на идеологията, злоупотребата с вярата и пропагандата

• Укрепвайте украинската съпротива срещу идеологията на „Руския свят“ и нейните разрушителни последици.
• Оспорвайте злоупотребата с вярата от страна на Православната и други църкви в Русия, например когато те обявяват „свещена война“.
  • Предлагайте ясна и отговорна богословска рефлексия върху „Руския свят“, например чрез разобличаване на сакрализацията на политическата власт.
• Развивайте богословска грамотност, която да разпознава и оспорва злоупотребата с религиозен език, например чрез противопоставяне на изкушението Божието царство да се отъждествява с която и да е политическа структура или форма на управление.
• Давайте приоритет на демократичното образование и широкото ангажиране на общностите, така че хората да бъдат подготвени да се противопоставят на манипулации като пропаганда и дезинформация.
• Назовавайте греха като грях, например когато се извършват военни престъпления в руската война срещу Украйна.

Поемане на вътрешна църковна отговорност

• Подлагайте на критично осмисляне собственото си имперско наследство, например чрез справяне с изкривени тълкувания на Библията и традицията.
• Укрепвайте дисидентските руски гласове, включително онези, които се противопоставят на религиозния национализъм и изключителност.

Практикуване на морална отговорност и публично свидетелство

• Насърчавайте събирането и съхраняването на свидетелства на оцелели и на загинали. Църквата винаги е била пазител на паметта.
• Отговаряйте на руската инвазия в Украйна, ръководени от неизменните изисквания на любовта, например като избягвате дехуманизиращ език.

Насърчаване на мира

Оказване на пряка подкрепа на жертвите и засегнатите от войната

• Проявете гостоприемство към бежанците и оказвайте подкрепа на разселените от войната в Украйна.
• Насърчавайте нашите църкви да се застъпват в молитва за жертвите на престъпления срещу човечеството, например за украинските деца, незаконно депортирани в Русия.

Изграждане на духовни практики, насочени към мира

• Включвайте редовни молитви за нашите братя и сестри в Украйна и за всички места, страдащи поради война, както в личния си живот, така и в богослуженията на църквите.
• Молете се за онези, които са съучастници в руската агресия срещу Украйна, Божията благодат да ги насочи към пътищата на Евангелието, да вдъхнови покаяние и да отвори пътя към справедлив мир и помирение.

Изграждане на справедливо и помирено бъдеще

• Изграждайте диалог за истина и помирение между местните църкви в Източна и Западна Европа и църквите в Русия, които се противопоставят на всички форми на религиозен национализъм, изключителност и имперски концепции.
• Насърчавайте, популяризирайте и подкрепяйте ненасилственото предотвратяване на конфликти, трансформацията на конфликти и търпеливата работа за помирение, например чрез дейности за изцеление на травми.
• Пазете демокрацията, например чрез утвърждаване на човешкото достойнство и човешките права.
• Отстоявайте международното право, например чрез защита на ненарушимостта на международните граници.

[1] Проповед на патриарх Кирил от 25 септември 2022 г. и XXV Световен руски народен събор, 27–28 март 2024 г.

Източник: КЕЦ