В интервю за „Activatica“ беларуската православна християнка Наталия Василевич разказва за съпротивата срещу войната в Русия и Беларус и какво струва тя на вярващите. Наталия Василевич е богослов, понастоящем докторант по теология в университета в Бон, Германия, правозащитник и един от основателите на групата „Християни против войната“.
Очевидно днес свещениците от конфесиите, сраснали се с държавната власт заради своите интереси, често са най-уплашените хора в енорията. В същото време има много случаи, когато обикновени енориашки в кризисна ситуация като настоящата са се превърнали в безстрашни лидери.
Всъщност една православна баба или многодетна майка може да бъде много по-влиятелна в енорията от всеки свещеник. Моралното несъгласие с църковното ръководство ги кара да поемат отговорност за своята религиозна общност, да формулират своето несъгласие и да показват примери на удивителна солидарност.
Наталия Василевич знае колко голям е потенциалът на вярващите, които имат авторитет, от своя личен опит на активист, започнал в Беларус. Там Наталия, която е православна християнка, се включва в религиозната група „Християнска визия“, появила се по време на протестите през 2020 г. в Беларус. Тази група се занимава с отразяване на преследването на християнски активисти и евакуация на преследваните в случай на опасност.
Но не всички последователи на християнството, демокрацията и човешките права в Беларус искат да напуснат страната, дори когато са изправени пред опасността да попаднат в затвора в Окрестина. В Беларус на политическите затворници често се отказва религиозна литература, а някои свещеници на практика отиват на мъченичество: бидейки затворници на съвестта (т. е. заради определени възгледи), те отиват в затвора с политически обвинения. Свещ. Владислав Богомолников прекарва около сто дни в мъчителните условия на Окрестина. Той обяви гладна стачка в подкрепа на блогъра Игор Лосик и според Наталия е напуснал затвора отслабнал с 30 кг. поради условията на задържане. Силите за сигурност на Беларус се опитали да го принудят да запише „покайно видео“, с което след това да въздействат на зрителите, но Богомолников отказал всякакво сътрудничество с КГБ (през 1991 г. тази организация в Русия е преименувана на ФСБ, но в Беларус тя запазва названието си, б. р.).
След 24 февруари 2022 г. религиозни активисжти сформират групата „Християни срещу войната“, която се занимава с осветляване и координиране на антивоенната християнска съпротива. Те имат значителен принос за разпространението на антивоенните обръщения на християните, които са против войната. На 1 март 2022 г. около триста свещеници на Руската православна църква подписаха открито обръщение с призив за прекратяване на войната. Законите за „дискредитацията“ тогава все още не бяха приети и свещениците не бяха преследвани. Някои от подписалите обаче казаха, че в лични разговори представители на РПЦ са ги помолили да не подписват повече антивоенни петиции.
През декември 2022 г. руски християни от различни деноминации написаха анонимна „Рождественска декларация срещу войната“, в която изложиха богословски аргументи срещу милитаризма и молитви за край на въоръжения конфликт. Те призоваха поддръжниците си да оказват ненасилствена съпротива на мобилизацията, да помагат на украинските бежанци и като цяло да не игнорират войната.
Дори ако енорията не подкрепя войната, местните свещеници се страхуват да се противопоставят открито, страхувайки се от преследване и забрана да служат.
Със забрана на служение се сблъскаха много свещеници, които оказаха мека съпротива на провоенната политика на РПЦ и на Беларуската църква, която е част от РПЦ. Молитвите за мир станаха повод за репресии. Например, КГБ преследва група вярващи, които се молели за установяването на мир, без да уточняват коя власт трябва да го постигне. Лишен от сан е и московският свещеник Йоан Ковал, който се помоли за „мир“ вместо за „победа“ в пропагандната молитва „За Светата Рус“, изпратена до енориите от патриаршията. Свещеникът беше обвинен, че е извършил „клетвопрестъпление“, т. е. че е нарушил обещанието си като свещеник да изпълнява заповедите на свещеноначалието.
Против войната застават отделни проповедници, понякога без определена конфесия. Неопетдесятният проповедник Едуард Чаров от Свердловска област, например, призова нежелаещите да воюват да се скрият от мобилизация в приюта му. Той беше глобен с 65 хиляди рубли за „дискредитиране“ на руската армия, което самият Чаров оценява като присъда на смърт от глад. От сан беше лишен и популярният мисионер дякон Андрей Кураев, който критикува РПЦ.
Свещениците нямат възможност открито да се противопоставят на войната и мобилизацията без риск от затвор. Това означава, че най-достъпната форма на миротворчество за нисши или индивидуални инициативи остава скритата, като тази на катакомбните съветски християни.
Източник: Activatica
