Руската православна църква отложи провеждането на своя Архиерейски събор за неопределено време. Съборът, който е ръководният орган на РПЦ, трябва да се провежда на всеки четири години. Той вече беше отложен заради пандемията, а сега е отложен заради „трудното международно положение“. Руската служба на Би Би Си обяснява какво трябваше да се реши на събора и как отмяната му е свързана с войната в Украйна.
Какво представлява Архиерейският събор?
На 17 април 2022 г. членовете на Св. Синод на РПЦ обсъдиха провеждането на Архиерейския събор в дистанционен формат. „Поради факта, че международното положение затруднява пристигането в Москва на много членове на Архиерейския събор, беше решено да се отложат датите на събора за есента или зимата на 2022 г.“, се казва в окончателното решение на заседанието на синода. Не се съобщава кой е присъствал на срещата, въпреки че имената на присъстващите обикновено се оповестяват публично. Един от постоянните членове на синода е митрополитът на Киев и цяла Украйна Онуфрий.
Архиерейският събор е висшият йерархичен ръководен орган на РПЦ. Съборът взема всички основни решения, включително канонически, и е също така най-висшият съдебен орган на църквата (включително дава оценка на действията на патриарха). По устав той трябва да се провежда на всеки четири години, но за последен път се проведе през декември 2017 г., след това беше отложен заради пандемията за май 2022 г., а сега е отложен за пореден път.
Какво ще се случи с участието на украинските йерарси в събора?
„Очевидно е, че патриарх Кирил твърдо очаква всички епископи на Украинската православна църква да участват в Архиерейския събор. Ако се съди по факта, че той не бързаше да отложи събора, може да се предположи, че до последно се е надявал войната да приключи бързо и да не попречи на провеждането на събора на определената дата“, казва Сергей Чапнин, старши научен сътрудник в Центъра за православни изследвания към университета „Фордъм“. Според него това предполага, че патриархът е бил наясно с плановете на Кремъл и не се е съмнявал, че войната ще бъде кратка и със сигурност успешна.
„Новите дати все още не са определени, но явно ще бъдат избрани така, че украинските епископи не само да могат, но и да се съгласят да дойдат да се видят с патриарх Кирил в Москва. Според мене действията на патриарха отново и отново потвърждават, че той живее в информационен вакуум и продължава да прави сериозни политически грешки“, продължава Чапнин. „Абсолютно невъзможно е да си представим украински епископи да дойдат в страна, която е нападнала Украйна и се е опитала да я лиши от независимост. Но дори и да решат да го направят, съмнявам се, че украинските власти ще пуснат тези епископи обратно. Участието на украинските епископи беше проблематично още на последния събор, а сега е просто невъзможно“.
Запорожският и Мелитополски митрополит Лука заяви пред Би Би Си, че според него решението за отлагане на Архиерейския събор е правилно, защото „някои от епископите (всички от Украйна, а някои и от чужбина) няма да могат да дойдат“. Според него участието на епископите на УПЦ е възможно само след решение на събора на Украинската православна църква, който не може да се осъществи поради военните действия. „Смятам, че докато няма наше решение, няма да има решение за събора в Москва“, подчерта той.
Какво ще се обсъжда на Архиерейския събор?
„Това е първият събор след томоса на Константинополския патриарх Вартоломей за автокефалията на Православната църква в Украйна“, обяснява Андрей Шишков, докторант във Факултета по теология и религиозни науки към Тартуския университет, Естония. Основната идея на новия Архиерейски събор е да осъди всички, които са признали Православната църква на Украйна, да призове другите църкви също да не я признават и да се присъединят към осъждането, както и да легитимира окончателно институциите, възникнали в отговор на томоса, като например Африканския екзархат.
Самият патр. Кирил говори за това през септември 2021 г.: „Предстоящият Архиерейски събор на Руската православна църква ще даде оценка на това, което наблюдаваме в момента в православния свят, и ако това е угодно на Светия Дух и на събралите се епископи, ще вземе решение относно позицията на нашата църква по отношение на действията на Константинопол“. А. Шишков казва, че се подготвя специален документ за „църковната ерес“ на Константинополската патриаршия.
Сега обаче дневният ред определено се е променил и първият въпрос на Архиерейския събор, който украинските епископи вероятно ще повдигнат, ще бъде въпросът за автокефалията. Това постоянно се обсъжда в Украйна – вярващите в няколко епархии вече събират подписи в подкрепа на тази цел.
„Въпросът за автокефалията на Украйна е катастрофа за патриарх Кирил“, казва Шишков. През цялото постсъветско съществуване на РПЦ разделянето на нейните части е кошмар за ръководството. Това може да предизвика центробежни процеси и след Украйна да се отделят и други поместни църкви, на първо място тези в Япония и Молдова.
Андрей Шишков смята, че патриаршията най-вероятно търси начин да проведе събора без украинските епископи. „Може би ще има формат на епископско съвещание, това вече се случи през 2010 и 2015 г. и така бяха приети общоцърковни документи“, добави той.
Източник: BBC News, Русская служба
