Двери стартира рубриката „Не от Евангелието“, в която ще публикуваме без редакторска намеса откъси от проповеди, изказвания или текстове на руски свещеници и представители на РПЦ. Те са тъжно свидетелство за приноса на православните клирици във формирането на днешния мрачен култ към войната и насилието. Свидетели сме на това как християнски пастири, призвани да водят Църквата, да разкриват пред вярващите образа на Христос и Неговия мир, не се срамуват да подкрепят дори ядрена война и оправдават омразата си към човека с цитати от Божието слово. Ние знаем кой е наричан човеконенавистник. Затова днес е повече от важно да се научим да различаваме Божието слово от лукавото му изкривяване. Призивът на Христос да бъдем будни, който звучи в евангелските църковни четива на Страстната седмица, е насочен към всеки християнин. Защото всеки вярващ е призван да познава и различава къде е Христос и Неговият мир и кои са плодовете на Светия Дух: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“ (Гал. 5:22-23). А тяхната противоположност идва от лукавия.
Еп. Питирим (Творогов) за ролята на камшика и за Русия като оръдие Божия гняв, както и за предстоящата „Голяма война“ с Европейския съюз и „колективния Запад“ (проповед в деня на св. Четиридесет Севастийски мъченици, 22 март 2022 г.)
Днешната война причинява особена болка на нашите сърца, това е трагедия. Още повече за тези, които са украинци по рождение, и на които сега, може да се каже, умират роднините и близките – всичко това не може да се разбере и не може да се приеме. Сега е налице психологическо отхвърляне на всичко случващо се. Това го има при нас, а още повече при украинците, които смятат, че Русия ги е нападнала и ги унищожава. Наистина, отстрани изглежда така. Но вижте, отговор на този въпрос: що за война е тази и какво се случва в духовен смисъл, ние можем да открием в днешното апостолско четиво. Там се казва, че Бог наказва, когото обича. Той наказва прелюбодейците. Всеки син, когото обича, него и наказва. И ето, сега е ясно, че Господ, обичайки Украйна, я наказва. За да разберем какво се случва, трябва да знаем защо. Защо Господ наказва Украйна? И защо точно Украйна? Сегашната ненавист на украинците към руснаците е просто Божие оръдие. Това е като камшикът, с който бащата наказва детенцето. И глупавото, неразумно дете наистина се ядосва на камшика. Децата често крият камшиците, с които ги наказват, или оръдието, с което ги наказват, защото си мислят, че именно то ги наказва. Но ги наказва родителят. А кой е родителят в конкретния случай? Това е Бог. Бог наказва децата, които обича, и децата, които не Го слушат. Много е важно не само за нас, в личния живот, но и за живота на държавите, никога да не се съпротивляват на Божията воля. А какво се случи с Украйна преди тридесет години, когато тя получи независимост? Каква държава започна да образува? В основата на нейната идеология застана ненавистта към Русия. Ние се ужасяваме от това, което се случи с Украйна през тези тридесет години. Обхвана ги натрапчивата идея да влязат в Европейския съюз, онова европейско благополучие, онази цивилизация, която винаги е била късче хляб и сланина, образно казано. Ето къде поискаха да отидат. А какво е съвременният Европейски съюз? Това са древните Содом и Гомора. Те са прелюбодейците, целият колективен Запад заедно със САЩ. Но тях Небесният Отец не ги обича и не ги наказва. Затова тези страни живеят благополучно… Затова украинците не трябва да ненавиждат камшика, с който Бог ги вразумява, а истинския враг, който е устроил това избиване. И когато разберат кой е истинският им враг, ще се обединят с руския народ. Тази война трябва да свърши с това единение – украинският, руският и беларуският народ трябва да станат един народ… На нас тази война ни помага да формираме войнството, което след това да се бори с царството на антихриста, което вече е тук и което толкова мрази Русия. Пред нас е голямата война. Това все още не е голямата война…
Воронежки митр. Сергий (Фомин) в интервю за сп. „Енориаш“, публикувано в сайта на Московска патриаршия на 13 април.
Младежта в Украйна израсна под влияние на неонационалистичната пропаганда и днес тези хора воюват срещу Русия. Те са уверени, че Русия е нападнала Украйна, а те трябва да се защитават. Тези хора не искат да се задълбочат и да разберат защо Русия беше принудена да се реши на тази спецоперация. Не желаят да размислят над въпроса инструмент на какви сили е съвременна Украйна – на Божия промисъл за съзиждането на доброто и спасителното или е дело на сатаната за разрушаване на християнската цивилизация?
Разсъждавайки така, ние можем да направим извода: случващото се сега не е конфликт между Украйна и Русия. Настъпи времето на апостасията, на отстъплението на народите от Бога, на забравяне на евангелските заповеди за доброто и любовта. По тази причина ние всички трябва да подкрепим нашия президент и делото, което той върши. За голямо съжаление тази задача вече не може да се изпълни без проливането на кръв.
Прот. Всеволод Чаплин (изказване от 2018 г.; авторът почина през януари 2020 г.) за окупацията на левобрежна Украйна и защо православните руснаци не трябва да се страхуват от ядрена война
Съдейки по всичко, сега текат интензивни преговори с американците за Сирия. И главното тук е да не заменим от страх бъдещето, самостоятелността на Русия и нейното място в света. И трябва да се говори не само за Сирия и не само за Близкия изток.
Искат да отстранят Асад – може и без него да минем, но трябва да се гарантира избирането на една още по-твърда фигура или разделянето на Сирия на няколко етноконфесионални държави (други там все още не са жизнеспособни). В замяна обаче трябва ултимативно да се заяви, че ние ще приложим същите принципи за защита на нашите съграждани и сънародници по отношение на Киев и цялата днешна левобрежна (по левия бряг на река Днепър, бел. ред.) Украйна, както постъпихме в Крим. В рамките на няколко дни.
И основното – което трябва ясно да се заяви: за разлика от американците, ние никак не се страхуваме от унищожаването на големи градове. От какво да се страхуват хората, живеещи във вечността? На жителите на Москва и Петербург препоръчвам да се изповядат и причастят в близките дни. А провинциална Русия без градовете милионници, с тяхната мръсна пяна, ще живее по-добре…“.
