Какво четат хората в Русия като позиция на православните за събитията в Украйна и защо свещеници се молят за война? Това е представителна извадка за всички църковни сайтове – частни или епархийски.
Военолюбивите изказвания доминират в руските църковни сайтове. Те призовават към „православна ядрена война“, към „нов световен ред без гей-паради“, към световно господство на Москва – Третия Рим и възстановяване на Съветския съюз, но вече движен от нова идеология с религиозен привкус. А които не са съгласни, включително и православни християни, трябва да бъдат „хирургически изчистени“.
Протодякон Владимир Василик, професор, член на синодалната богослужебна комисия (Русская народная линия)
„Може да се каже, че освобождаваните в Украйна, меко казано, не са много щастливи от това, че са освобождавани. Разбира се, особено сега, когато трябва да седят в мазета, да чакат ракети и бомби (за щастие, в по-голямата си част те не достигат до цивилни), да търпят лишения и страдания, смъртта на близките си. Естествено е хората да искат мир и да не мислят за голяма политика и за бъдещето. Но без кръв и болка няма операция. Пациентът може да мрънка на лекаря и да каже: „Преди живеех по-добре с тумор“. Но след това той ще разбере, че са му спасили живота“.
Вадим Балитников, православен експерт и държавен съветник на руското Министерство на юстицията (т. е. на правосъдието, бел. ред.), член на интелектуалния клуб „Катехон“ на Александър Дугин:
„Както и във Втората световна война, цената на победата не е толкова важна в сравнение с резултата. Ако реалният мир бъде достигнат по пътя на използването на оръжие за масово унищожение (както в Япония през 1945 г.), това ще позволи да се прекрати съпротивата на тези, които със своите дела враждуват срещу Христос и Неговия Трети Рим. Не е важно как противникът ще бъде принуден към мир, важното е ефективното и резултатно принуждаване да стане реалност“.
В статията си „Ние трябва да изпълним всяка правда“ за „християнския път“ на Русия той стъпва върху следните постулати: отхвърляне на необходимостта от светско образование и наука; неприемане на съвременната техника и технологии; неприемане на съвременната култура и, често, отричане на светската култура като цяло; негативно отношение към икономиката, частната собственост, богатството.
Прот. Андрей Ткачов, мисионер от Москва с един милион последователи в социалните мрежи, родом от Лвов, завършил военно суворовско училище, днес главен говорител на руското православие:
„Там (в Украйна) са наши братя. Нашите родни хора са там, хванати в зъбите на сатанинско куче. Някои от тях обичат да стоят в тези зъби, някои от тях са нахранени с отрова и живеят в нея с удоволствие. А други са просто в окупация и плен. Мълчат, защото ако кажеш нещо, ще дойдат през нощта, ще те извадят от топлото легло и ще те заколят… Ако не бяхме направили нищо, те (украинците) щяха да долетят тук след две години без никаква милост и без никакво предупреждение. И ако дойдат тук, щяха да ни режат с вас на късчета и да намажат покривите с нашата кръв…“.
Прот. Артемий Владимиров от Москва, проповед за „свещената война с колективния Запад през 2022 г.“ в налачото на Великия пост:
„Ето как ще се подготвим за началото на Великия пост и за специалния, както вярваме, Великден на 2022 г. – когато цялата Велика и Мала, и Бяла Русия ще може в един Безсмъртен полк да премине от Владивосток до Калининград. Ще се надяваме, че в най-скоро време към нас ще се присъединят Молдова, Казахстан, Украйна злощастната, а Грузия е на път. Е, а какво ще се случи с Прибалтика, сами можете да се досетите. Днес те са оръжейна база за изтребването на славяните“ (из проповед на Неделя на прошката).
Подобни проповеди, редом с руските военни действия на украинска територия, разрушават окончателно доверието на украинците към Православието по принцип и в частност – към Украинската църква под ръководството на Киевския митр. Онуфрий. Те упражняват страшно насилие над съвестта и на християните в Русия, принуждавайки ги да изкривяват до неузнаваемост Евангелието.
За това говори и горчивата реакция на един влиятелен и известен украински свещеник – прот. Николай Данилович, говорител на УПЦ-МП и близък до митр. Онуфрий. Той се обърна към своите московски събратя и по-специално към Андрей Ткачов и Артемий Владимиров, с които доскоро вярваше, че защитава каноничността на Православието в своята родина:
„Руските войски в Украйна наистина бомбардират нашите училища и градини, бомбите падат в къщи и апартаменти, загиват цивилни, включително деца. Аз самият пиша тези редове под звуците на снарядите… Няма да влизам в дискусия с вас, а просто ще ви помоля да замълчите. Ако не можете да казвате истината или не я знаете, тогава просто мълчете…“.
