Мобилно меню

4.9459119496855 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (795 Votes)

anthimosНякога културните граници между Изтока и Запада са били ясно очертани и са прониквали в ежедневието на хората, именно защото са започвали от богословието и философията, развити в съответните географски области. Днес обаче начинът на живот по целия свят вече е западен, философията на религиите оказва слабо влияние върху манталитета на народите, а здравата религиозност се проявява само на фолклорно равнище. Ето защо характеристиките на популярното в Гърция антизападнячество са проблематични. В проучване, проведено за „Politico“, повече от една трета от анкетираните в Гърция (34%) заявяват, че „могат да разберат действията на Путин“, в сравнение с Италия (19%), Франция (13%), Германия (11%), Испания (10%) и Нидерландия (само 9%).

При всяко едно положение западният свят не е нито свят, нито непогрешим, нито безгрешен. Но това е единственият свят, който умее „да разсъждава и разговаря“. Това е единственият свят, който, докато не приеме всички, умее да прощава и да търпи, защото това е голямото наследство, което Евангелието му е дало, когато в продължение на хиляда и петстотин години хармонично е обединявало различните народи. Едва когато географският Изток е залят от Исляма, той пренася ex Oriente lux („светлината от Изтока“) на Запад и създава там Ренесанса.

Гръцките православни християни, които построихме Мариупол и го посветихме на Дева Мария, трябва да знаем това много добре и да не го забравяме. Но и да изпитваме болка, че този наш свят е нападнат от един кръвожаден лидер.

В крайна сметка това не е война на православни срещу православни. Това е войната на Путин и нищо друго. С руския свят имаме много общо, а със света на Путин – нищо.

Тиранинът, който използва православната идентичност като част от една тоталитарна идеология, идентична с тази на Хитлер, не може да бъде вдъхновен от Проповедта на планината. Този, който напоява с кръв почвата на Европа, не може да има нищо общо с разпнатия Христос. Докато това не се изповядва на глас, голяма част от нашето общество, което търси утеха в Църквата, ще живее в призрака на антизападния дух, антисемитизма, пророческите конспирологии и всякакви други фобии. То никога няма да бъде свободно.

Христовата църква не съществува, за да се справя с несигурността, а за да дава сигурност, именно защото възвестява мира „свише“. Както видяхме да правят героичните духовници от Киев, които учат вярващите да разпознават Абсолютното зло и да му се противопоставят.

Нека не си кривим душата. За значителен процент от гръцкото общество и Гръцката църква Западът е антипатичен. Той се възприема като състояние на упадък, характеризиращо се с несправедливост и неморалност. Всъщност обаче тези неща са вътре в нас, отглеждат се в умовете ни, култивират се в сърцата ни и затова преобладават и около нас. И нека „Светейшият папа на Третия Рим“ да не ги търси извън „своя двор“. Нека не ги използва като оправдание, за да се наложи с оръжие в Украйна и с „нападения“ по целия свят.

Престъплението, което се извършва в Украйна, може да бъде спряно само чрез организирано противопоставяне на обществото. При това цялото Православие трябва да говори със силен и решителен глас, а не с тактиката на „еднаквата дистанцираност“. Достатъчно е да се освободим от митовете: „отново с годините, с времето, отново „Света Софѝя“ ще бъде наша“ и митовете за „русия род“ (първият цитат е от известна гръцка песен за Константинопол, а „русият народ“ е митичен образ, подобен на българския „дядо Иван“, бел. ред.).

Сега не е моментът да разглеждаме нюансите на антизападнячеството. Цялата планета е „Божия нива“, тя е на „учещите се народи“ и „Светата Русия вече не е свята“, както казваха руските богослови, които изучавахме. „Омразният Запад“ обаче (както го наричат противниците на Европейския съюз сред нас) ни дава възможност да евангелизираме „раси, народи и племена“, да протестираме срещу ваксините и да се обръщаме към Върховния съд, когато вятърният парк от другата страна на улицата срещу манастира смущава нашето богослужение. А Изтокът? Това е един свят в нас, който ни учи със своите страсти и грешки, точно както и Западът.

Източник: Емброс


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8r3ku 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин