- Ваше Преосвещенство, свидетели сме на инциденти от битово-криминален характер с отделни свещеници. Какви наказателни мерки предприема в тези случаи ръководството на БПЦ?
- Първият, който трябва да вземе мерки при възникването на подобна ситуация, е съответният епархийски архиерей, който най-добре познава своите служители. Той трябва да назначи с помощта на епархийския съвет комисия, която подробно да изясни проблема. Защото не са редки случаите, при които поради невярна информация или злонамереност на отделни миряни може да бъде наклеветен даденият свещеник. Затова църквата не бърза с решенията си, докато не изясни за какво точно става дума, следвайки евангелския принцип "да изпитаме духовете". Т.е. да се разбере дали и в каква степен даденият свещеник се е провинил.
- Какво следва, ако комисията установи вината му?
- Има система от църковни наказания. Започва се с бележка и мирене и се свършва с низвержение. Последното се прилага, след като става видно, че са изчерпани всички други средства. Защото църквата никому не отрича правото да се покае и поправи.
- Какво представлява низвержението?
- То бива два вида. Първото е само лишаване на провинилия се от духовен сан. Този човек остава в лоното на Светата православна църква, но като обикновен мирянин. Второто е низвержение с отлъчване от църквата, което е най-тежко църковно наказание въобще. Това са крайни мерки, и да пази Бог да се стига до тях, но са предвидени в църковния устав.
- Кога Църквата налага своите наказания на свещеници, срещу които са повдигнати обвинения от прокуратурата - преди или след като се произнесе съдът?
- Ако срещу даден духовник е възбудено наказателно дело от светския съд, ние изчакваме неговата присъда и след това издаваме и нашата. Но такива случаи, слава Богу, наистина са редки. По-често се налага да разглеждаме провинения от морално-битов или чисто църковен характер.
- Какви са най-честите нарушения в това отношение?
- Те са най-вече от дисциплинарен характер - нередовно и неправилно служение в църквите, злоупотреба с доверието на миряните и влизане в конфликт с тях, поведение, недостойно за един свещенослужител. Да си свещеник, е призвание, и който е решил да става такъв, трябва да знае от какво следва да се въздържа и да си носи кръста.
- Може ли свещеник да притежава оръжие и да ходи на лов?
- В никакъв случай. Оръжието и ловът сами по себе си вече са символ на агресия. А убийството е грях, дори и да става въпрос за диви животни. Но в духа на евангелските традиции, тъй като първите апостоли са били рибари, на свещениците е разрешен риболовът.
- А със спорт?
- Спортът също е несъвместим с битието на свещеника. Мястото на свещеника е в храма. Трябва миряните да подражават на свещеника, а не свещеникът на миряните.
- Има система от църковни наказания. Започва се с бележка и мирене и се свършва с низвержение. Последното се прилага, след като става видно, че са изчерпани всички други средства. Защото църквата никому не отрича правото да се покае и поправи.
- Какво представлява низвержението?
- То бива два вида. Първото е само лишаване на провинилия се от духовен сан. Този човек остава в лоното на Светата православна църква, но като обикновен мирянин. Второто е низвержение с отлъчване от църквата, което е най-тежко църковно наказание въобще. Това са крайни мерки, и да пази Бог да се стига до тях, но са предвидени в църковния устав.
- Кога Църквата налага своите наказания на свещеници, срещу които са повдигнати обвинения от прокуратурата - преди или след като се произнесе съдът?
- Ако срещу даден духовник е възбудено наказателно дело от светския съд, ние изчакваме неговата присъда и след това издаваме и нашата. Но такива случаи, слава Богу, наистина са редки. По-често се налага да разглеждаме провинения от морално-битов или чисто църковен характер.
- Какви са най-честите нарушения в това отношение?
- Те са най-вече от дисциплинарен характер - нередовно и неправилно служение в църквите, злоупотреба с доверието на миряните и влизане в конфликт с тях, поведение, недостойно за един свещенослужител. Да си свещеник, е призвание, и който е решил да става такъв, трябва да знае от какво следва да се въздържа и да си носи кръста.
- Може ли свещеник да притежава оръжие и да ходи на лов?
- В никакъв случай. Оръжието и ловът сами по себе си вече са символ на агресия. А убийството е грях, дори и да става въпрос за диви животни. Но в духа на евангелските традиции, тъй като първите апостоли са били рибари, на свещениците е разрешен риболовът.
- А със спорт?
- Спортът също е несъвместим с битието на свещеника. Мястото на свещеника е в храма. Трябва миряните да подражават на свещеника, а не свещеникът на миряните.
