Поведението на Радован Караджич в Хага надали ще задоволи останалите му привърженици. Фантазьорът, който се занимаваше с идеи над своята възможност, лесно ще бъде сломен от прокуратурата. Но ако Караджич, поетът и лечителят-шарлатанин, изглежда абсурден, идеологията, която той въплъщаваше, бе достатъчно сериозна, за да има катастрофални и продължаващи последици.Западните дипломати и войниците предпочитаха да игнорират естеството на програмата за Велика Сърбия, която Караджич и неговите колеги осъществиха в началото на деведесетте години.
Причината е проста - тази програма бе манифестно и вродено геноцидна. Ако това бе признато навремето, договорената международна стратегия за неутралитет щеше да бъде невъзможна.
Основните предвидени жертви в тази програма бяха босненските мюсюлмани. В очите на сръбските пропагандатори мюсюлманското население в Босна бе двойно презирано, както заради неговата религия, така и защото на тях исторически бе гледано като на сърби-ренегати. Заместничката на Караджич и след това негов приемник Биляна Плавшич обясни: "Генетично деформиран материал /сред сърбите/ прие исляма. И сега, разбира се, с всяко следващо поколение, този ген просто става все по-концентриран. Той става все по-лош и по-лош", оплака се тя. Но добре обмислено крайно решение бе под ръка и 100 000 мюсюлмани платиха цената за този дефект с живота си.
Атаката срещу босненските мюсюлмани бе по този начин и атака срещу исляма, включваща, например, цялостно систематично унищожаване на джамиите. Всъщност Караджич представи политиката си по този начин. Той призова Запада да не обръща внимание на зверствата на сърбите, които в същото време той отричаше, тъй като неговите войски защитават западните интереси. Удивително е, протестира той, че САЩ подпомагат и съдействат на войствения ислям. Това, по това време, бе лъжа. Босненските мюсюлмани не бяха войнствени. Те по стара традиция бяха ведър славянски народ с умерена религиозност, пиещ ракия и ядящ свинско. Но чрез действията на Караджич лъжата заплашва да се превърне в истина.
Началото на деведесетте години на миналия век бяха основополагащи за нарастването на глобалния ислямистки тероризъм, включително за Ал Каида, и Босна бе основна за това. В отчаяние предимно мюсюлманското правителство в Сараево се обърна за подкрепа към ислямски групи и страни. Пари и оръжие се вляха в страната и, изглежда, сред останалите и от Осама бин Ладен. Пристигнаха също няколко хиляди муджахидини, първоначално от Иран и Афганистан, а по-късно от Северна Африка и Близкия изток.
Известни по-скоро със своята кръвожадна тактика, отколкото със своята военна ефективност, тези чуждестранни наемници първо бяха наети срещу сърбите, а след това срещу хърватите в Централна Босна през 1993 г., след като двата бивши съюзника се разделиха. Техните многобройни престъпления все още излизат на бял свят.
По различни начини както Караджич, така и Бин Ладен сега имат общ интерес да пропагандират идеята, че войните в бивша Югославия са представлявали титаничен сблъсък на цивилизации. В случая нещата се обърнаха по доста различен начин. Именно интервенцията на Америка, експлицитно най-християнската сила в света, е това, което спаси през 1995 г. Босна. А в ислямския свят това бе Турция, най-експлицитно светската държава с мюсюлманско мнозинство, а не аятоласите и джихадистите, която направи най-много за зачитането на държавността на Босна.
Наследството на Караджич вероятно ще се окаже по-трайно от поезията му. Етнически прочистената босненска сръбска мини държава, която той създаде, няма намерение да разреши на "несърбите" да се завърнат или да се откаже от стремежа си да се присъедини към Сърбия. Което е още по-важно, ислямската реакция на сръбския геноцид, ще продължи да усложнява защитата на Запада от тероризма.
След Дейтънските споразумения, които през 1995 г. сложиха край на сраженията и на кариерата на Караджич, се очакваше, че бившите муджахидини ще напуснат. Но след като те получиха босненско гражданство, повечето от тях се изплъзнаха от това изискване. Под натиск от САЩ някои от най-запродозрените по-късно бяха отстранени, но мнозина останаха.
Ислямистките надежди за бързо преминаване на босненските мюсюлмани към екстремизъм досега не се изпълниха. Но условията за това съществуват. Огромни суми саудитски пари финансираха построяването на нови джамии, чиито бъдещи имами получават обучение в чужбина и са обект на радикализиращи уахабитски влияния. В Босна мрежа от базирана в чужбина ислямска помощ, образователни фондации и неправителствени организации оперира в социалното пространство, изоставено от неефективното, корумпирано правителство. На други места те се оказаха проводници за ислямисткия екстремизъм и Ал Каида. Във всеки случай не е необходимо повечето босненски мюсюлмани да се радикализират, за да се превърне Босна в база или вход за терористи.
Това има значение. С Хърватия, която се очаква да се присъедини към ЕС през 2010 г. и със Сърбия, която сега вероятно също ще получи покана за бързо членство, е трудно да си представим Босна да бъде изоставена в блъсканицата. Но същите европейски правителства, които гледаха как антимюсюлмански фанатици унищожават старата Босна, сега ще трябва да попречат на ислямските фанатици да се превърнат в нова заплаха за Запада. /БТА, Светла Митева/
Това има значение. С Хърватия, която се очаква да се присъедини към ЕС през 2010 г. и със Сърбия, която сега вероятно също ще получи покана за бързо членство, е трудно да си представим Босна да бъде изоставена в блъсканицата. Но същите европейски правителства, които гледаха как антимюсюлмански фанатици унищожават старата Босна, сега ще трябва да попречат на ислямските фанатици да се превърнат в нова заплаха за Запада. /БТА, Светла Митева/