- Отец Саръев, издадохте няколко книги. Какво ви подтикна да ги напишете?
- Това не е някакъв вътрешен напън, да покажа, че и аз мога. Исках да запозная българската общественост със задачите, целите и борбата на движение "Св. Йоан Предтеча" в Родопите и да кажа откровено, в прав текст, нещата за себе си и за борбата ми за повече българщина и християнство.
- Има ли враждебно настроени читатели?
- Не. Никой не се е обадил, за да каже "не харесвам това, което си писал, не е трябвало да го пишеш". Но се предполага, че има и такива критики, недоволства, особено за втората ми книга "Изходът". Защото там се опитвам по един обективен, безпристрастен начин да обясня, че Ванга беше един изкуствено създаден мит за разбиването на православието, на християнството в България.
- Защо според вас е било направено това?
- За да се отклони българският народ от православната си вяра и да се внуши на хората, че не Църквата и не българското духовенство, а баба Ванга ще му реши проблемите. Това е суеверие, отклонение от истинската православна вяра.
- Ще продължите ли масовите покръствания на мюсюлмани в Родопите?
- В първите години на движението "Св. Йоан Претдеча" кръщенките наистина се извършваха публично, масово, в присъствието на медии. Първо, за да се види, че този процес е доброволен, по желание на помохамеданчените българи, и второ, за да се даде кураж на самите родопчани, че има изход и той е в Православната църква. Този процес продължава, само че не публично. Той е всекидневен, тих и може би ще продължи още десетилетия.
- Защо Волен Сидеров дойде при вас да го венчаете?
- Храмът е отворен за всички. Като духовник съм длъжен да обърна внимание на всеки християнин, било за скръб или за радост. Не съм разговарял с Волен Сидеров, защо е дошъл именно при мене. Не съм отдавал толкова голямо значение на този акт. Предполагам, че той е оценил моята личност по достойнство и е решил да отиде при родолюбец и да приеме венчание от него.
- А други публични личности идвали ли са при вас за венчавка или кръщавка?
- Не, но са палили свещ тук, в храма, разглеждали са парка.
- Връща ли се българинът към вярата в последните години или отново има отлив?
- Българският народ е благочестив, той вярва в живия Бог. Но донякъде е нарушена традицията му във взаимоотношенията с Православната църква. Мисля, че вина за това има и висшият клир. Аз разделям духовенството на старо и ново поколение. Владиците, които са отпреди 1989 г., работят и мислят по един начин. Сега се появи ново поколение, което мисли и работи модерно. Например Пловдивският митрополит Николай прави всичко възможно да бъде актуален, да бъде в крак с времето и с нуждите на Православната църква. Надявам се до 10-15 години Църквата ни да дръпне напред.
Семейството
Всичко започнало на 21 октомври 1975 г. рано сутринта в едно купе на експрес "Тракия". Красимира пътувала за София в командировка, а Боян, тогава служител в милицията, се прибирал към столицата от отпуск. Местата им се случили един срещу друг. Разприказвали се, харесали се. "Четири пъти се срещнахме и се оженихме. Просто любов от пръв поглед", усмихва се Красимира Саръева, която още пази онези заветни билетчета. После, през 1976-а, на бял свят се появила първата рожба - Радослава. Другият наследник на фамилия Саръеви е осем години по-малкият Явор.
"Бог така е предвидил да се срещнем. Малко като в приказките, като във филмите стана нашето запознаване", разказва съпругата на отеца. В онези години, за да е близо до мъжа си, Красимира работела в крумовградското село Поточница. Той бил квартален там и се прибирал само в събота и неделя. Решила се на тази стъпка, за да може поне на обяд в делниците да са заедно. Сутрин пращала дечурлигата: Явор на детска градина, Радослава на училище. След обяд каката поемала грижата за прибирането на братчето си и за домакинството.
Не крият, че са имали много перипетии в живота си. Труден период били 80-те години, след като Боян напуснал милицията. Работела само Красимира, "докато той намери истинското си поприще", уточнява тя. Съпругът й денонощно учел вкъщи.
Записал тропарите на един касетофон и ги разучавал с негова помощ. Децата, слушайки го постоянно, започнали да му пригласят. Явор, едва 3-4-годишен, с удоволствие припявал на баща си.
Било редно съпругата на свещеник (презвитер) да бъде назовавана от миряните "презвитера". Красимира обаче не се обижда, когато се обръщат към нея с "баба попадия".
"Никога не сме ходили семейно на почивка на море", спомня си Красимира. Само през 1995 г. използвали едно служебно пътуване, за да отдъхнат заедно с децата два-три дни на Черноморието. В предишните години нямали възможност да си позволят почивка. После пък децата пораснали и тръгнали по пътя си. А сега отецът и "баба попадия", както се шегува с уважителното народно обръщение самата Красимира, имат изключително много ангажименти. Няма време за ваканции.
"Разбира се, че аз готвя вкъщи", отсича презвитерата. Любимото ядене на мъжа й е фасулът. Но яденето не е сред най-съществените неща в живота на семейството. Особено след като децата пораснали и родителите останали сами, предпочитат за обяд по една салата, плодове, зеленчуци. Вечер Красимира спретва нещо набързо и го слага на трапезата.
"Не мисля, че съм от най-добрите съпрузи, а изобщо не съм добър баща, защото нямах време за децата си", критикува се отец Саръев. Обществените ангажименти му отнемали цялото внимание. Но пък за сметка на това майка им беше много грижовна."
Свещеничеството не е сред модерните професии днес. "Това изобщо не означава галеник на Бога. Напротив, тежко на оногова, когото Бог избере, защото Той не щади тези, които трябва да работят на нивата Му", реди отецът.
Няма командващ вкъщи, има синхрон, "вслушваме се един в друг", категорична е съпругата. Всеки поема своите задължения и отговорности. Няма сила, която да ме ядоса, казва отец Саръев. И отново цитира библейска мъдрост, изречена от св. Йоан Златоуст: "Гневът е кратковременна лудост и е от Сатаната".
Всяко семейство трябва да бъде малка църквичка, където детето да се подготви в любов към вярата, е казал апостол Павел. Евангелската мъдрост споделя отец Боян Саръев. И тя очевидно е на почит в неговото семейство.
Целият текст
