Подготвянето от близо десет години Основно споразумение между държавата Черна гора и Сръбската православна църква конкретизира въпросите за нейния правен и имуществен статут в страната. Изготвянето на споразумението стартира по време на предишното управление на Демократическата партия на социалистите, а новото правителство, макар и близко до Сръбската православна църква, не е приключило процеса през последните десет месеца.
„Не е необичайно, че този процес протича на тайно, като се имат предвид религиозните и политическите интереси на Сръбската православна църква в Черна гора“, твърди проф. Небойша Вучинич, бивш съдия от международния съд в Страсбург. „Сръбската църква в Черна гора има огромна политическа сила и затова може да си позволи тази тайнственост. До последния момент не искат да разкриват нищо от този документ, за да поставят черногорската общественост и правителството пред завършения краен резултат“.
От кого зависи подписването на споразумението
От Министерството на правосъдието в Черна гора заявиха за радио „Свободна Европа“, че не са разглеждали споразумението, тъй като „непосредственото общуване със Сръбската православна църква относно споразумението не минава през Министерството на правосъдието, а най-вероятно през кабинета на премиера Кривокапич.
На 11 септември Сръбският патриарх Порфирий потвърди, че проектът е получен в седалището на Сръбската патриаршия и информира премиера Здравко Кривокапич, че текстът е предаден за разглеждане в синодната комисия, която ще разгледа предлаганите промени и ще представи своето експертно становище на Св. Синод.
След това документът ще бъде върнат на черногорската страна, като правителството трябва да направи евентуални промени, ако има нужда от такива. „Ако синодът приеме споразумението, се съмнявам, че правителството ще има забележки. Налице е специфична ситуация, защото това правителство е избрано от Сръбската православна църква и прокарва техните интереси“, твърди проф. Небойша Вучинич.
Според него тайнствеността около споразумението показва, че има въпроси, които засягат конституцията, законите и международните задължения на Черна гора.
Няма яснота дали то ще бъде подписано направо от премиера или ще бъде разгледано и от правителството. Според експерти то би трябвало да бъде подложено на гласуване и в Народното събрание, за да влезе в сила.
Повечето от министрите на сегашното правителство, избрано на 4 декември 2020 г., са близки до Сръбската православна църква, по чието предложение Здравко Кривокапич е избран за премиер.
Първата версия на договора от времето на митр. Амфилохий (Радович)
Досега са написани поне три версии на Основното споразумение. През 2012 г. покойният митр. Амфилохий (Радович) изпраща първия вариант на споразумението до правителството, което по онова време е на Демократическата партия на социалистите, като той така и не получава отговор. В този първи вариант на документа митр. Амфилохий предлага името на църквата да бъде „Православна църква в Черна гора“.
Като митрополит Амфилохий (Радович) успява да постигне определена степен на автономия по отношение на центъра на Сръбската православна църква в Белград, като основава Епископски съвет на Сръбската православна църква в Черна гора. Този съвет е закрит след неговата смърт.
В своите изявления тогава митр. Амфилохий открито говори за приемствеността на Черногорско-приморската митрополия на СПЦ с бившата Черногорска православна църква. „Наричам я Черногорска православна църква. На първо място тя е била Божията и Христова църква и като такава е била призната в целия свят. Точно така, както днес е призната същата църква, Черногорската православна църква – митрополия на Черна гора“.
На 5 септември президентът на Сърбия Александър Вучич коментира за Първи канал на сръбската телевизия, че „все още продължава идеологията, според която Сръбската православна църква в Черна гора трябва да изчезне. Техният политически план в Черна гора беше да отделят Черногорско-приморската митрополия от Сръбската православна църква и първоначално да я обяват за Православна църква в Черна гора, като асимилират сърбите през това време“, заяви Вучич, без да уточнява кого има предвид.
Втора и трета версия
Името „Православна църква в Черна гора“ беше запазено във втората версия на споразумението, изготвено от уволнения министър на правосъдието Владимир Лепосавич, което беше представено на синода на СПЦ в Белград през март т. г. Преди формирането на правителството Владимир Лепосавич беше част от юридическия екип на Черногорско-приморската митрополия на СПЦ в Черна гора. През юни е сменен след негово изявление, че в Сребреница не е имало геноцид.
Именно версията на Лепосавич за споразумението беше причината за конфликта между премиера Здравко Кривокапич с част от Сръбската църква и управляващия Демократичен фронт, тъй като противно на очакванията на Сръбската православна църква в нощта на 27 май Кривокапич отказа да го подпише от името на правителството, което предизвика остри реакции. На следващия ден той обясни, че не може да подпише официално споразумението преди заседание на правителството на Черна гора, на което текстът трябва да бъде одобрен.
Управляващият Демократичен фронт призова г-н Кривокапич да отговори дали опозицията не го притиска да не подпише договора. Премиерът характеризира целия случай като опит за изнудване на правителството.
След това правителството прецени, че някои точки са в противоречие с действащите закони на Черна гора и че някои членове са непълни.
На 11 август вицепремиерът на Черна гора Дритан Абазович заяви, че е видял Основното споразумение със Сръбската православна църква и че всичко оспорвано в този документ вече е коригирано.
„Ще информирам обществото за съдържанието на документа, когато той е вече в своята завършена форма, в която ще бъде подписан. Още не е финализиран текстът за отношенията между Митрополията и Сръбския патриарх; когато това се случи – документът ще бъде публикуван“, заяви Абазович.
Какво пише в Основното споразумение със Сръбската православна църква
Местното издание „Вести“ заяви на 13 септември, че се е запознало с третата версия на проекта за споразумение, като досега никое официално лице не е отрекло изнесената от изданието информация.
В третата версия вече не се споменава името „Православна църква в Черна гора“, а „Сръбска православна църква в Черна гора“.
Проектът се състои от двадесет точки с преамбюл, в който се признава приемствеността на църквата от 1219 г., т. е. от основаването на епископиите в Зета, Будимлян и Хум.
В последната версия промените са в частта за честването на държавните празници. В предишното предложение за държавни празници са предложени религиозни дати, когато се празнуват св. Петър Цетински и св. Симеон Дайбабски (1854-1941 г.). В последното пише, че религиозните празници, които се отбелязват като държавни, се регулират от Закона за държавните и други празници по подобие на Възкресение Христово и Рождество Христово.
В споразумението се посочва също, че ако се води наказателно производство или разследване срещу свещеник, монах или служител на Митрополията, компетентните органи информират предварително епископа.
По отношение на продажбата на собственост, ако Сръбската църква иска да продаде някаква собственост, тя първо трябва да я предложи на правителството, а ако то не се интересува, може да продължи с по-нататъшната продажба.
Правителството се ангажира в сътрудничество със Сръбската православна църква и други религиозни традиционни общности да регулира със закон реституцията на национализираната собственост, за която не е имало справедливо обезщетение. Приемането на този закон не е ограничено във времето.
Чл. 16 от Споразумението предвижда да се въведе вероучение в училищата, като преподаването на православие в държавните училища ще се регулира със специално споразумение между договарящите се страни.
През 2011 г. Черна гора подписа Основно споразумение със Светия престол във Ватикана, а година по-късно и с ислямската общност.
Със съкращения
