Преди няколко дни Българското национално радио направи интервю със свещеник Траян Горанов за преводите му на богослужебните текстове на говорим български език. Това, което впечатлява журналистите, е надписът на личната страница на о. Траян, където той публикува преводите си: „Да се ползва от всеки, без да ме пита“. И наистина, много свещеници ги използват в богослужението си, а и доста миряни ги четат. О. Траян е родом от гр. Лом, много години е служил в България, а от 2011 г. е в Обединеното кралство, в графство Девън.
На Четвъртия църковно-народен събор през 1997 г. е взето решение да се поощрява служението на съвременен български език. Въпреки това и до днес в православните храмове в България често богослужението е на църковнославянски език, който е трудноразбираем за съвременните българи, особено за по-младите. Не са много местата, където се служи на новобългарски, въпреки че Литургията, а и други текстове, са отдавна преведени на понятен за нас език. С доброволните усилия на хора като о. Траян, които продължават да превеждат, в църквите ни все по-често звучат думи, чийто смисъл разбираме. Ето какво казва св. ап. Павел в своето Първо послание до коринтяни: „В църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат“.
В църквата ни има различни мнения за мястото на съвременния език в богослужението. Тези мнения са базирани на много исторически, богословски, лингвистични познания и съображения. В интервюто си свещеникът говори също за преводаческия си труд и за причините, поради които все още в църквите ни се служи на църковнославянски.
На въпроса на журналистката за личната му мотивация да се посвети на този сериозен преводачески труд, о. Траян отговаря, че си поставя това като задача още през 90-те години на миналия век. Тогава, при поклонническите си пътувания в Румъния, той открива, че там богослужението се извършва на говорим език. По-късно разбира, че православните в Англия, където сега и той служи, имат богослужение на съвременния английски език. „Това ме мотивира да направя богослужението разбираемо и за нас българите“, казва о. Траян.
Той дава пример от своята практика в началото на служението си като свещеник преди повече от двадесет години. След като извършва едно от първите си опела в Брусарци, при него идва човек, който споделя, че е присъствал много пъти на този ритуал и чак сега е разбрал за какво се молят хората на опелото…
Допълнително се мотивира през последната година, когато разбира, че много енорийски свещеници използват неговите преводи (които той публикува в личната си страница и в Двери).
О. Траян подчертава важната роля на проф. д-р Иван Желев Димитров в работата по преводите. „Аз превеждам текстовете и му ги пращам, разказва свещеникът. – Професорът знае перфектно средновековен гръцки език, както и църковнославянски, сверява с оригиналите и коригира текстовете, където е нужно. Питал съм го защо той не направи тези преводи, а той отговаря, че сам никога няма да седне да ги превежда, а когато са поне двама се мотивират един друг повече… Професорска му работа, обича да изпитва студентите и да им поправя работите…“, шегува се о. Траян.
Иначе към преводите и двамата с проф. Желев подхождат сериозно, текстовете са богословски, но изказът трябва да е по-прост, подходящ за пеене, защото ние с Бога говорим просто, като с приятел, не като че ли четем доклад на конференция, обяснява свещеникът.
Той обяснява, че там, където служи сега, в Англия, има енориаши от различни националности и те ползват езика, на който говорят всички – английския. „На българите, които идват на богослужения тук, аз изпращам линк към преводите, за да могат да следят по време на утренята и вечернята. И имам положителни отзиви от тях“.
О. Траян смята, че много певци, а и свещеници, не искат да служат на български, „защото ще трябва да внимават. Сега четат църковнославянски като китайски, без разбиране, с много грешки… Но тези неща не са приятни за казване…“. Друга причина, според о. Траян, е инерцията от миналото. Има такива, които по този начин са се обучили и така са си свикнали – да пеят по невмите, да използват стари издания, много църкви са толкова бедни, че нямат възможност да си купят нови книги, и затова се кара по вече познатото.
Друг проблем, който свещеникът посочва, е огромният обем на текстовете, които няма кой да преведе, няма кой да плати за превода и издаването им.
На въпроса дали църковнославянският език не трябва да се запази, о. Траян отговаря, че е добре той да се използва при съслужения с представители на други православни църкви. „Но в една градска или селска енория си е истинска мъка хората да идват и да слушат нещо, което не разбират, и да си тръгват духовно непросветени. Затова не е чудно, че запомнят само това, което външно се извършва – върбата на Цветница, литията, обикалянето на храма, на Велики петък и т. н., … и богословието изчезва.
Нека се служи в манастири на този език, за да се запази, но при миряните да се служи на разбираем език“, категоричен е о. Траян.
Цялото интервю можете да чуете тук.
