Св. Архиерейски събор на Сръбската православна църква на своето заседание на 24 декември 2020 г. реши да свика събор за избор на нов патриарх на Сърбия на 18 февруари 2021 г.
Доскорошният Сръбски патриарх Ириней почина на 20 ноември от усложнения след заразяване с коронавирус. За местоблюстител на патриаршеския престол беше избран Дабробосненският митрополит Хризостом, най-възрастният сред епархийските митрополити на Сръбската патриаршия.
Новият Сръбски патриарх ще бъде избран по обичайната процедура, т. е. чрез гласуване от епископата ще бъдат избрани трима кандидати и те ще съставят листата с три имена, от които ще бъде избран бъдещият патриарх. След това имената на тримата епископи се поставят в Евангелието на св. престол и следва теглене на жребий, който ще посочи новия предстоятел на СПЦ.
Изборът на новия патриарх и вероятните наследници
Новият патриарх на Сръбската църква ще бъде избран по обичайната процедура. Макар да се говореше за възможна промяна на начина на избор, засега системата (която възпроизвежда апостолския избор, описан в Глава 1 на кн. Деяния) остава непроменена. Така трима архиереи ще бъдат избрани чрез гласуване на пълния състав на Архиерейския събор и ще се тегли жребий за един от тях. Това става така: пликове с имената на тримата епископи, събрали мнозинство гласове, се поставят в Евангелието и членовете на събора се молят, като призовават Светия Дух да посочи избраника. След това най-старият игумен на Сръбската църква ще бъде помолен да извади плик с името на новия патриарх.
За най-силен кандидат се смята 73-годишният епископ на Бачка епархия проф. д-р Ириней (Булович, който към деня на избора вече ще е навършил 74 г.). Той е един от най-видните ученици на преп. Юстин (Попович) през годините на гонения срещу Църквата от режима на Тито, заедно с бившия Херцеговински еп. проф. д-р Атанасий (Йевтич) и покойния Черногорски митрополит проф. д-р Амфилохий (Радович, † 30 октомври 2020 г.). Ириней Бачки е човек с много впечатляващо богословско и езиково образование, влиятелен професор в Богословския факултет на Белградския университет, където преподаваше Тълкувание на Новия Завет и гръцки език.
Ириней, който беше близък сътрудник на покойния патриарх, има много добри отношения с Руската православна църква. Като цяло се смята, че той играше значителна задкулисна роля в управлението на Сръбската църква при патриаршеството на съименника му Ириней. И това вероятно ще продължи, ако бъде избран не той, а друг кандидат, като Загребско-Люблянския митрополит проф. д-р Порфирий (Перич), който е негов духовен син.
А 59-годишният митрополит на Загреб и Любляна Порфирий е силен кандидат. Възможният му избор означава продължение на сътрудничество между двамата църковни мъже. Порфирий също има близки връзки с Гърция, тъй като е завършил следдипломно обучение в Атина през 1986-1990 г. Като духовен син на еп. Ириней (Булович) се очаква той да следва линията на църковно-политическо приятелство с руския фактор, при това е по-дипломатичен, а и по-млад от своя духовен баща.
Като викарен епископ на Бачки Ириней Порфирий беше и много успешен игумен в манастир „Св. Архангели“ в с. Ковиль край Нови сад. Също така е работил в държавния медиен регулатор (от 2005 г.) и е бил отговарящ за църковната дейност в армията (2010-2011 г.). Като цяло се смята, че той има много добри отношения с режима на Вучич.
Остава отворен въпросът, дали в „тричленката“ ще има представител на т. нар. „напредничава“ група в епископата, която би могла да бъде представена от 66-годишния Браничевски епископ проф. д-р Игнатий (Мидич). Той също е с отлична богословска подготовка и гръцка образованост, професор по догматика в Богословския факултет, където беше и декан.
Еп. Игнатий има много близки отношения с Вселенската патриаршия, като е един от най-видните ученици на Пергамския митрополит д-р Йоан (Зизиулас), член на Атинската академия на науките. Така наречената „напредничава“ тенденция намира отклик сред по-младите епископи, които обаче са трудни за избиране поради конюнктурата и традицията да се предпочитат възрастни кандидати.
Много малко е вероятно да бъде избран за патриарх представител на тази т. нар. „прогресивна“ група, която е и приятелски настроена към Фенер. Защото, първо, техен кандидат трудно би бил включен от Архиерейския събор в листата и, второ, защото в настоящата ситуация с атаките срещу сръбското православие вероятно никой от тази група няма да иска да „изгори“.
За възможни кандидати, макар и с по-малки шансове, се смятат и епископите на Будва-Никшич Йоаникий (Мичович) и на Баня Лука Ефрем (Милутинович), както и Дабробосненският Хризостом, понастоящем местоблюстител на патриаршеския престол.
Еп. Йоаникий (Мичович, 61-годишен) обаче се смята за по-вероятен наследник на покойния Черногорски митрополит Амфилохий. В последните години той оказа сериозна съпротива на авторитарния режим на Мило Джуканович в Черна гора, който наред с другото се опита да конфискува имуществото на Черногорската епархия и да влоши нейното положение в полза на подкрепяната от държавата схизматична църква на Черна гора, непризната от никоя православна църква.
Заедно с митр. Амфилохий еп. Йоаникий подкрепи промяната на нещата при последните избори в Черна гора. Тогава беше избран за министър-председател политик, който е приятелски настроен към епархията на СПЦ в Черна гора и за първи път след обявяването на независимостта на Черна гора успя да се противопостави на М. Джуканович. Тогава еп. Йоаникий всъщност беше арестуван и затворен от режима на президента Джуканович, но това само значително увеличи неговата популярност сред обикновените вярващи. Най-вероятно включването на еп. Йоаникий в листата за патриаршеския избор ще зависи от развитието на нещата в Черна гора и главно от начина на процедиране, т. е. дали изборите за Черна гора ще предшестват патриаршеските избори. Ако междувременно еп. Йоаникий поеме Черногорската епархия, той няма да бъде силен кандидат за патриарх, защото членовете на Архиерейския събор със сигурност ще предпочетат да имат силен и популярен митрополит в Черна гора като Йоаникий.
Дабробосненският митр. Хризостом (Йевич) има старшинство сред епископите и ще бъде местоблюстител до избора на нов патриарх. Отбелязва се, че по време на неотдавнашни напрежения в Белградския богословски факултет митр. Хризостом се противопостави на свои колеги от синода и осъди отстраняването на преподаватели (сред тях и епископ), които бяха обявени за твърде „напредничави“. Може да се каже, че той е умерен представител на „прогресивното“ пространство в същностното, а не в идеологическото значение на понятието; на този етап обаче това не се брои в негова полза.
Епископът на Баня Лука Ефрем (Милутинович) се смята за „аутсайдер“ и много скромен, но това може да се окаже негово предимство. Защото в Сръбската църква на последните два патриаршески избора именно най-смиреният кандидат спечели патриаршеското було (патр. Павле през 1990 г. и патр. Ириней през 2010 г.).
Редовно заседание на Архиерейския събор на Сръбската църква беше насрочено за май 2021 г., но поради смъртта на патр. Ириней се очаква да се проведе по-рано, на 18 февруари т. г. Разбира се, все още не се знае как това ще се осъществи в разгара на коронавирусната пандемия, защото изборите изискват физическо присъствие на поне 45 епископи. От друга страна, именно заради смъртта от коронавирус на Валевския епископ и на Черногорския митрополит ще се наложи провеждане на общо три избора.
Във всеки случай в системата за избор на патриарх в Сръбската църква е налице много интересно съчетание от избор и жребий, т. е. от аристократичен и демократичен елемент. Както вече се каза, това се смята (особено по въпроса за жребия) за следване на апостолския модел на избор на св. ап. Матия.
В крайна сметка изборът чрез жребий прави процеса на наследяване особено интересен, тъй като отменя или поне ограничава избора „по целесъобразност“ и, следователно – ролята на геополитическия и политическия натиск, отстъпвайки място на изненадата. Точно това се случи на последните два избора, когато две скромни фигури, аскетичният Павле и Ириней, бяха избрани „въпреки очакванията“ и ръководиха Сръбската църква в много критични моменти от нейната история, които изискваха дистанциране от геополитиката и честна работа за благото на изпълнението на Църквата, т. е. на Божия народ.
По aktines.blogspot.com
