Предлагаме на читателите на Двери откъси от дискусията на руски духовници и богослови относно това, каква трябва да бъде църковната реакция на създалата се ситуация с разпространението на новия коронавирус.
Волоколамски митр. Иларион (Алфеев): Вярваме, че болести не се предават чрез Причастието
Има различни начини да се минимализира заплахата от заразяване с вируса. Ние вярваме, че никакви вируси и болести не могат да се предават чрез Причастието. Ако обаче се стигне до забрани или препоръки, които ще сме задължени да следваме, аз не изключвам в някои случаи да се използват еднократни лъжички за причастие.
Това и сега се случва, когато свещеникът посещава в болница тежкоболен човек с отслабен имунитет, на когото лекарите са предписали пълна изолация. Тогава свещениците причастяват човека от еднократна лъжичка. Разбира се, могат да се вземат и други мерки, включително и носенето на маски.
О. Пьотр Мешчеринов: В големите енории не може да има отделно причастяване
Не разбирам разразилата се огромна и напрегната битка за заразяването чрез Причастие. Нима у нас коронавирусът вече свирепства? Сега църковният чин е устроен така, че отделното причастяване на всеки човек не е възможно. Моят опит свидетелства, че свещениците и дяконите не се заразяват чрез Чашата по време на епидемии от грип. А историята с отделни лъжички в големите енории ми се струва технически невъзможна (в малките енории, както и в болничните храмове това е осъществимо).
Какъв може да бъде изводът? Или се причастяваш, или не се причастяваш, това е всичко. Сега всички са съвършено свободни и всеки по своята мяра избира своя начин на действие. А да се сее паника е последното нещо, което трябва да се прави.
Архим. Кирил (Говорун): Можем да причастяваме хората, както причастяваме дяконите
Мисля, че чрез Чашата може да се предават вируси. Да мислиш различно, е докетическо отношение към Даровете. Всеки пристъпващ към Чашата трябва ясно да съзнава това и да приема решение дали да пристъпи или не. Да лъжеш хората и себе си, осланяйки се на вярата и обещавайки, че нищо няма да стане, е богословски неправилно, а също и безотговорно. Аз, например, прекрасно осъзнавам това и независимо от това приемам Даровете след всички, но и в нашия храм в олтара ние променихме целувката на мира преди Символа на вярата и само се покланяме един на друг.
Каква може да бъде алтернативата пред това да не се причастяваш изобщо? Може, например, да се раздават Даровете на всекиго в ръката – както у нас е прието с дяконите.
Дякон Андрей Кураев: Ако аз бях епископ
Ако аз бях епископ, в своето послание за вируса бих напомнил на хората:
- че всички съботи са за човека, а не човек – за типикона;
- че да изкушаваш Бога с искане за задължително чудо и защита е прелест и грях;
- че не бива да излагаш на показ своята „силна вяра“ и „липса на страх“;
- че не бива да вървим по пътя на неопротестантските сектанти, които се хвалят, че змиите не ги хапят;
- че е много по-добре да проявяваме геройство по други поводи, спасявайки хората, а не като увеличаваме опасността за тях и за себе си;
- че е по-добре да запазиш себе си максимално здрав, за да помогнеш на болните;
- че въздържанието от посещение на служби в тези дни може да се сметне за подвиг заради ближния, а не за слабост, защото това е отказ от нещо, което искаш, заради нещо, което трябва;
- че Божият промисъл ни призовава към килийни молитви, особено уместни за дните на Великия пост;
- че няма грях в това да изпълняваш препоръките на гражданските и здравните власти и за известно време да се въздържиш от посещение на многолюдни служби;
- че ако така възникналите обстоятелства породят у нас скръб по Причастието и храма, това ще бъде добър плод на този пост;
- че в Чашата, разбира се, е Христовата Кръв, но това не гарантира, че в Чашата не може да попадне и нещо друго (насекоми или вирус: вижте в тази връзка Учителното известие, както и историята на възникването на рипидите и покровците);
- че се забраняват всички целувки (в това число и на ръцете на йерарсите);
Разбира се, бих забранил за това време да се провеждат и модерните напоследък масови елеосвещения, т. е. многочасови събрания, където и без това не много здрави възрастни и полусъблечени хора стоят в плътни редици в затворени и непроветрявани помещения.
А неделните богослужения би било добре да се провеждат пред храма, на открито – топлото време го позволява.
На пода на храма пък бих заповядал да се очертаят квадрати с размери метър и половина на метър и половина, като обясня, че там може да стои само по един човек.
И чак след това може да се премине към по-маловажни неща като изтриване на иконите или еднократни лъжички...
