За читателите на Двери публикуваме откъси от дискусията в медии и социални мрежи на гръцки богослови и духовници относно църковните мерки за профилактика на вярващите
Хризостом Стамулис:
Редовното божествено Причастие на св. Яков
Знаете, че в православното богословие съществува нещо, което наричаме богословска икономѝя, коята заменя акривѝята на догмата, когато го изисква пастирската необходимост. Казва ни как да се отнасяме към проблем, който е излязъл извън познатите исторически условия на миналото. Ние трябва да почерпим от нашето предание практики, които да ни бъдат полезни за нуждите ни днес. В нашия случай това е коронавирусът.
Дори и по актуалния въпрос за божественото Причастие, който предизвика толкова реакции, има заместителни решения на причастяването от един потир и една лъжица. В този случай е показателна божествената Литургия на св. ап. Яков, която отразява една древна практика. Служи се два пъти в годината – в деня на св. Яков и в първата неделя след Рождество Христово. В тази служба хлябът и виното се предават отделно. И тъй като в миналото църквите са били големи, виното се е раздавало в много потири. Може да почерпим опит от тази практика. Трябва да бъдем гъвкави. В богословската икономѝя гъвкавост се нарича да решаваме проблемите в дух на икономѝя според житейските нужди.
Съветите на преп. Никодим Светогорец за причастяването по време на чума в „Пидалион“
(Тълкуванието на преп. Никодим на Правило 28 на Петошестия вселенски събор)
„И йереите, и архиереите по време на чума трябва да използват за причастяването на болните такъв начин, който да не противоречи на това правило. Те не бива да слагат св. Хляб в грозде, а в някакъв свещен съд, от който гробарите и болните могат да го вземат с лъжица. Съдът и лъжицата след това да се сложат в оцет, а оцетът да се излее в кладенеца. Те могат да ги причастяват и по друг, по-безопасен начин, без да нарушават правилото“.
Църквата в Гърция и другите религиозни общности по света трябва да бъдат по-смели в обръщенията си, които да покажат разбиране на проблема, подкрепа към хората. Като отделни хора или организации трябва ясно да заявим, че ще следваме всички предвидени процедури, за да не допринесем по неволен начин за разрастването на проблема“.
Петрос Василиадис:
„И все пак – за разочарование на някои – земята се върти“.
Сега, когато епидемията от коронавирус се превърна в пандемия, бих искал от самото начало ясно да подчертая, че опасни и смъртоносни вируси като Covid-19 се предават с божественото Причастие. Затова и много църковни отци (например св. Никодим Светогорец в своите коментари към „Пидалион“), но и съвременни специалисти-богослови (като незабравимия Й. Фундулис) са полагали грижи за подобни заразни състояния.
Особено Коментар 2 на св. Никодим (на снимката) дава възможност за различен начин за предаване на двата евхаристийни елемента. Защото много пъти Кръвта се предава без Христовото Тяло. Изхождайки от това, предлагам в периоди на пандемия като настоящия да се потапят частиците в осветеното вино и предаването им на вярващите да става от св. Диск, а не от св. Чаша. И, разбира се, по повод днешната ситуация, връщане към древната практика на Църквата – от периода преди установяването на кръщаване на младенци. А именно: предаването на разделени Тяло (от св. Диск) и на Христовата Кръв (от св. Потир), както например е в литургичния чин на св. ап. Яков. Но най-важното, да продължи и по-нататък литургичното възраждане на нашата църква – най-накрая и Православната църква да приложи своята практика за причастяване на клириците за цялото Тяло Христово – за клира и за народа. Стига, разбира се, да продължава да се вярва, че народът е „царствено свещенство“).
Месогейски митр. Николай:
Месогейският митр. Николай съкрати силно броя на богослуженията през Великия пост в неговата епархия, оставяйки само неделните литургии и празничната Литургия за Благовещение Богородично. В обръщението си към клира и миряните в епархията той заявява: „Тези мерки нямат нищо общо със страха от заразяване чрез св. Причастие. Тяхната цел е ограничаване на събирането на много хора... Отправям гореща молба към онези християни, които имат симптоми на грип (кашлица, температура, неразположение, болки в гърлото и т. н.). За тях повтаряме казаното в окръжното ни послание от 27 февруари, а именно че „се налага да избягват да идват на службите за колкото време е нужно да се възстанови здравето им, така че и те самите да се предпазят, и другите да защитят“. Църквата се моли за тези, които са болни и които отсъстват по уважителни причини от църковното събрание. Здравите се молят от храма и за болните, а болните се молят от вкъщи за здравите и за себе си. Всяка мярка, която руши вярата ни и надеждата ни в Бога, всичко, което оскърбява божественото Причастие и тайнствата, трябва да бъде отхвърлено. Всичко, което уважава обществото и ближния е израз на любов и към Бога“.
