Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

Откритото писмо на руските свещеници за освобождаване на политическите затворници в страната от 18 септември (публикувано в сайта Правмир) предизвика разгорещена полемика в руското общество. Сблъскаха се позициите на представителите на църковното статукво, изразени до този момент преди всичко от чиновници в Московска патриаршия, и тези, които приветстват постъпката на клириците. Ще ви запознаем с първата официална реакция на писмото, която озвучи два дни след неговата поява зам.-председателят на Отдела по взаимодействие с обществото и медиите Вахтанг Кипшидзе, както и с отговора на историка проф. Андрей Зубов, негов преподавател и наставник  в миналото.

c8На пресконференция Вахтанг Кипшидзе заяви, че писмото на свещениците е „опит за участие в правозащитна дейност и на практика то се превърна в политическа декларация. Църквата има право на обгрижване и активно се възползва от него, в това число и непублично. Това става и по линия на Отдела за взаимодействие с обществото и медиите, и по линия на православните обществени организации“. „В Русия, както и във всяка страна, включително и в държавите, където живеят подписалите въпросното заявление свещеници (намек, че писмото няма вътрешна тежест; на практика от 185 подписали писмото клирици 19 живеят извън Русия, включително в Украйна и Беларус, бел. ред.), има несправедливо осъдени, но когато от тях се избират само няколко подсъдими, най-известните в медиите, това е политика, а не пастирска грижа“, заяви Кипшидзе. Все пак, според него, въпросните клирици „чувстват обществената необходимост от справедливост и са се опитали да я удовлетворят, както могат, като е възможно те искрено да съчувстват на съдбата на тези, които са в затвора, независимо от тяхната вина. Но на всички трябва да е известно, че с политически декларации може единствено да се прави опит за борба с властта, а не да се преобразява света на основата на Христовата истина. Проблемът обаче е в това, че борбата с властта никога не е била и няма да бъде мисия на Църквата“, подчертава представителят на патриаршията. „Подписването на декларации, в които по странен начин се смесват политическата риторика и свещените текстове, е лесен, но безполезен път. Много по-разумно би било тези небезразлични свещеници да съберат средства за способен адвокат, който може действително да помогне“.

618x490Проф. Андрей Зубов: „Скъпи Вахтанг, пиша Ви като на заместник-председател на Отдела за взаимодействие с обществото и медиите към Руската църква, който осъди и на практика се подигра на клириците от нашата патриаршия, обърнали се вчера с открито писмо към властите и силовите структури на Русия с пастирско увещание и грижа.

Вие бяхте мой студент в Московския държавен институт по международни отношения, вие и вашият приятел Константин, осетин по произход, с моя помощ направихте своите първи съзнателни стъпки в Църквата. Вие двамата се опитвахте, аз много добре го помня, да помирите осетинците и грузинците в онзи жесток конфликт от 2008 г. Това ви прави чест и е достойно за похвала. Тогава прекарахме дълги часове в беседи, духовни и политически, опитвайки се да намерим нравствения подход на християнина към политиката. Помня, как Вие поискахте съвета ми дали да постъпите на работа в Отдела за външно-църковни връзки на РПЦ, след като завършите нашия институт. Аз помня моя отговор: „Идете, Вахтанг, но помнете, че ще се сблъскате с много съблазни. Ако това не Ви е по силите, по-добре си тръгнете, а ако можете да ги преодолеете със своята вяра и правда, Вие ще бъдете достоен за похвала и ще изпълните мисията си“.

Съдейки по вашето писмо вчера, вие не сте успели да преодолеете съблазънта, поддали сте се. Тази съблазън се състои в това да не живееш по съвест в Христос, а с желанието да угодиш на началството, на властите на този век.

Вижте, сред подписалите това писмо има побелели от годините свещеници, които са изповядвали своята вяра още през комунизма и са пострадали заради тази изповед. Те са пример за живот в правдата с много десетилетия безупречно жертвено служение на Бога на любовта. Има и млади – Ваши връстници, някои от които мои бивши студенти, като Вас. Познавам измежду тях много добри богослови, ревностни пастири, активни труженици в делото на милосърдието.

Всички те приеха едно нелеко за нашите жизнени обстоятелства решение (и Вие отлично го знаете): да напишат и подпишат това прекрасно писмо, съставено изцяло в духа на християнската правда. То е в пълно съзвучие с духа и буквата на „Основите на социалната концепция на Руската православна църква“, която беше приета на Архиерейския събор през 2000 г. и един от чийто съставители, както знаете, бях аз.

Как не Ви е срам да препоръчате на тези духовници да наемат добър адвокат за защита на невинно осъдените? Нима не знаете, че делото на пастира не е да наема адвокати, а да напомня за Божията правда?

Вие обвинявате пастирите, подписали писмото, че са „избрали лекия път“, но сами знаете, че лъжете. Техният път е изповеднически труден. Всеки от тях в условията на живот на днешната Московска патриаршия може да загуби твърде много неща, може да очаква и затаена отмъстителност, и несправедлива присъда от свещеноначалието. Но всички те все пак се решиха, подчинявайки се на гласа на съвестта, на гласа на Този, Който не се отклони нито надясно, нито наляво, следвайки Божията правда и волята на Небесния Отец.

Те са длъжни да предупредят и върховната власт, и съдиите от всички рангове, и силовите структури, че като лъжесвидетелстват, плашат, прилагат насилие, издават несправедливи присъди – те извършват тежки грехове, за които ще бъдат попитани пред престола на Неподкупния Съдия. В това предупреждение е същността на пастирския дълг и изпълнение на свещеническата клетва. И подписалите това писмо също са изпълнили своя дълг и са останали верни на своята клетва.

Но Вашата позиция е много по-лесна. Говорейки това, което иска началството, Вие нищо не рискувате. Не техният път, а Вашият е „лек“. Но това е лекотата, проявила се на пира на Валтасар (книга на св. прор. Даниил, 5 гл. – бел. ред.). Вие, скъпи Вахтанг, и аз съм длъжен да Ви го кажа като Ваш учител и някога Ваш наставник, може да се окажете твърде лек пред нашия Господ, за да влезете в Неговото Царство и в този век, и в безкрайността на идващата светлина.

Скъпи брате, не купувайте с цената на временното благополучие безславие още тук, в земната Църква, и лишаване от участие в небесната Църква. Моля Ви, Вахтанг, помислете за своята душа“.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uh3wy 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

scale 1200От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):

„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.

Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.

Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.

    Преп. Порфирий Кавсокаливийски

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.