Боянската църква без съмнение е един от най-известните средновековни паметници в България. И със сигурност един от най-интересните. Уникалните, нетипични за епохата стенописи на неизвестния боянски зограф са вдъхновили роман, филм и въображението на историците и творците. За самия Боянски майстор обаче знаем твърде малко дори и след открития преди месец надпис на мазилката в църквата “Аз, Василие, писах”. Дали този надпис е оставен от средновековния зограф не е доказано. Това обаче не попречи неговото откриване да предизвика огромен медиен шум и вълна от хипотези, теории и скандали. След като тази вълна вече отшумява, епиграфът ст. н. с. д-р. Коста Хаджиев представи своите открития и хипотези по проблема на Националната археологическа конференция, която се проведе тази седмица в Шумен.
Хаджиев участва в изследването и възстановяването на църквата и бе поканен от проф. Божидар Димитров да проучи надписите. За него Боянската църква безспорно е уникален паметник, но повечето от сензационните твърдения за скорошните открития просто не са основани на научни доводи.
Помощник е оставил автографа “Василие”
Като епиграф Коста Хаджиев познава добре средновековните автографи и графити. Той разкрива, че диалектните особености на надписа се различават от тези на човека, създал стенописите в църквата. Това може да означава, че авторът на тайнствения автограф не е майсторът зограф, а някой от помощниците му. Основната разлика е в буквите “Ь” и “Ъ”. На официалните надписи в църквата е използвана “Ь”, а на графита “Ъ”. Тези букви обозначават различен начин на писане и подмяната им не може да бъде случайна. Освен това е погрешно името да се чете Василий, а не Василие, както е изписано. Употребата на звателна форма в името е била характерна за цяла Западна България и когато някой е изписвал името си така, той е искал да остане точно с това име. Затова и Хаджиев не може да се съгласи, че авторът на намерената икона, подписана от зограф Василий, е същият. Ако пък става въпрос за вписания в Боянския поменик зограф със същото име, той е вписан в друг исторически период. Самият автограф не може да се сравнява с няколкото случая на съхранени подписи на зографи от Средновековието. Той наподобява повече графитите, оставяни от обикновени хора при посещение в църква. Формата “аз... писах” е била стандартна, когато някой е искал да отбележи присъствието си в светия храм. Хаджиев обаче изключва вероятността надписът да е от обикновен посетител. Той е направен върху мазилката преди нанасянето на стенопис върху нея. Това е била стената, на която майсторите са изпробвали ръката си и са “репетирали”, преди да започнат истинското рисуване. Доказателство са рисунките на конче и лъвче над надписа, които очевидно са дело на опитна ръка и които присъстват и в стенописите в църквата. Случаите на действителни автографи, "завещани" от средновековни зографи, се броят на пръсти. Има такъв подпис от 14-и век в днешна Македония и от 12-и век в "Св. София" в Киев, но те са много по-различни от графита в Боянската църква. Специалистите засега са различили два стила на зографисване в църквата и можем да предполагаме, че боянските майстори са двама. Не се знае обаче колко помощници са имали. През Средновековието, също както и днес, занаятчиите са работели на бригади и броят на участниците в тях е зависел от това колко пари е платил велможата.
Няма автопортрет на майстора
“Автопортрет като понятие в Средновековието няма”, категоричен е Коста Хаджиев. Вече е изяснено на кого принадлежи едното от лицата, изрисувани от дясната страна на вратата. То е скица на лице от посрещането на Христос в Йерусалим, изрисувано вътре. Също като кончето и лъвчето и лицата са били нарисувани като упражнение за раздвижване на ръката. Няма начин по-голямата рисунка да е образът на цар Давид, защото по нея няма никакъв белег за царственост. Освен това кичурът коса върху лицето, който мнозина тълкуваха като монограм на Давид, въобще не може да бъде разчетен като такъв. Той най-вероятно е лимб – елемент, характерен при изобразяването на лице с коса по онова време. По-малката рисунка също има лимб на челото. Според Коста Хаджиев да твърдим, че лицата са портрети на майсторите, е все едно да твърдим, че знаем името на архитекта на Боянската църква. При изследването на южната стена епиграфът е намерил изписана схема на храма, погледнат отгоре. Близо до нея пък има аналогичен надпис “Илия писа”. Хаджиев обаче се въздържа да произведе поредната сензация и да обяви “Намерихме архитекта на Боянската църква!”. Той е запазил откритието си за истински научни цели.
Гробът на цар Калоян всъщност е на Калоян от Боянската църква
По повод на медийната шумотевица, която подобни графити предизвикват, епиграфът разказва и за опита си около Ивановските скални манастири. Там заради погрешно разчитане на един надпис се стигнало до "откриването" на гроба на цар Георги Тертер. Дори пръст от мястото била занесена в пантеона на царете във Велико Търново. “За царско погребение можем да говорим твърдо само за Самуил”, контрира Хаджиев сензационните твърдения. Учените са разделени по въпроса дали гробът на Калоян е истински, но неговото лично мнение е, че това не може да бъде гроб на цар. В Средновековието царската институция е била свещена и един владетел не можел да бъде погребан просто с името си, без да стане ясно, че това е именно цар, а не обикновен човек. Затова и гробът на Калоян вероятно е на някой велможа с това име. Хаджиев споделя мнението на д-р Иван Сотиров, че този гроб вероятно е на севастократор Калоян – благодетеля на Боянската църква, който е увековечен на фреските в нея
Като епиграф Коста Хаджиев познава добре средновековните автографи и графити. Той разкрива, че диалектните особености на надписа се различават от тези на човека, създал стенописите в църквата. Това може да означава, че авторът на тайнствения автограф не е майсторът зограф, а някой от помощниците му. Основната разлика е в буквите “Ь” и “Ъ”. На официалните надписи в църквата е използвана “Ь”, а на графита “Ъ”. Тези букви обозначават различен начин на писане и подмяната им не може да бъде случайна. Освен това е погрешно името да се чете Василий, а не Василие, както е изписано. Употребата на звателна форма в името е била характерна за цяла Западна България и когато някой е изписвал името си така, той е искал да остане точно с това име. Затова и Хаджиев не може да се съгласи, че авторът на намерената икона, подписана от зограф Василий, е същият. Ако пък става въпрос за вписания в Боянския поменик зограф със същото име, той е вписан в друг исторически период. Самият автограф не може да се сравнява с няколкото случая на съхранени подписи на зографи от Средновековието. Той наподобява повече графитите, оставяни от обикновени хора при посещение в църква. Формата “аз... писах” е била стандартна, когато някой е искал да отбележи присъствието си в светия храм. Хаджиев обаче изключва вероятността надписът да е от обикновен посетител. Той е направен върху мазилката преди нанасянето на стенопис върху нея. Това е била стената, на която майсторите са изпробвали ръката си и са “репетирали”, преди да започнат истинското рисуване. Доказателство са рисунките на конче и лъвче над надписа, които очевидно са дело на опитна ръка и които присъстват и в стенописите в църквата. Случаите на действителни автографи, "завещани" от средновековни зографи, се броят на пръсти. Има такъв подпис от 14-и век в днешна Македония и от 12-и век в "Св. София" в Киев, но те са много по-различни от графита в Боянската църква. Специалистите засега са различили два стила на зографисване в църквата и можем да предполагаме, че боянските майстори са двама. Не се знае обаче колко помощници са имали. През Средновековието, също както и днес, занаятчиите са работели на бригади и броят на участниците в тях е зависел от това колко пари е платил велможата.
Няма автопортрет на майстора“Автопортрет като понятие в Средновековието няма”, категоричен е Коста Хаджиев. Вече е изяснено на кого принадлежи едното от лицата, изрисувани от дясната страна на вратата. То е скица на лице от посрещането на Христос в Йерусалим, изрисувано вътре. Също като кончето и лъвчето и лицата са били нарисувани като упражнение за раздвижване на ръката. Няма начин по-голямата рисунка да е образът на цар Давид, защото по нея няма никакъв белег за царственост. Освен това кичурът коса върху лицето, който мнозина тълкуваха като монограм на Давид, въобще не може да бъде разчетен като такъв. Той най-вероятно е лимб – елемент, характерен при изобразяването на лице с коса по онова време. По-малката рисунка също има лимб на челото. Според Коста Хаджиев да твърдим, че лицата са портрети на майсторите, е все едно да твърдим, че знаем името на архитекта на Боянската църква. При изследването на южната стена епиграфът е намерил изписана схема на храма, погледнат отгоре. Близо до нея пък има аналогичен надпис “Илия писа”. Хаджиев обаче се въздържа да произведе поредната сензация и да обяви “Намерихме архитекта на Боянската църква!”. Той е запазил откритието си за истински научни цели.
Гробът на цар Калоян всъщност е на Калоян от Боянската църква
По повод на медийната шумотевица, която подобни графити предизвикват, епиграфът разказва и за опита си около Ивановските скални манастири. Там заради погрешно разчитане на един надпис се стигнало до "откриването" на гроба на цар Георги Тертер. Дори пръст от мястото била занесена в пантеона на царете във Велико Търново. “За царско погребение можем да говорим твърдо само за Самуил”, контрира Хаджиев сензационните твърдения. Учените са разделени по въпроса дали гробът на Калоян е истински, но неговото лично мнение е, че това не може да бъде гроб на цар. В Средновековието царската институция е била свещена и един владетел не можел да бъде погребан просто с името си, без да стане ясно, че това е именно цар, а не обикновен човек. Затова и гробът на Калоян вероятно е на някой велможа с това име. Хаджиев споделя мнението на д-р Иван Сотиров, че този гроб вероятно е на севастократор Калоян – благодетеля на Боянската църква, който е увековечен на фреските в нея
